На Ивановден празнуват над 355 000 българи

На Ивановден православните християни отдават почит на Кръстителя на Божия син - свети Йоан Кръстител.
Църквата го почита още и като Предтеча-пророк, който разкривал греховете на хората и ги призовавал да се приготвят за идването на Спасителя, като очистят сърцата и помислите си, за да могат да приемат Христовото учение.

В църковния календар има няколко празника, посветени на св. Йоан Кръстител: 24 юни - Еньовден - свързан с неговото раждане и 29 август, когато със строг пост се отбелязва отсичането на главата му. Неговият най-голям празник обаче се чества веднага след Богоявление. Денят е свързан с изпълнението на мисията му - да кръсти проповядвания от него Спасител.

Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало "да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца". Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата ѝ сила.

Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка. Ако по сливите има скреж, те ще дадат много плод и годината ще е плодородна. Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.
На трапезата присъстват варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.

На Ивановден празнуват над 355 000 българи, а Иван е второто най-разпространеното мъжко име в страната след Георги, сочат данните на НСИ. 

На този ден имен ден празнуват: Иван, Ива, Ивана, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.