До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници, в ефира нищо не се е говорело на български. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.
В края на ноември 1929 г. талантливият техник Георги Вълков използва изоставен от французите радиопредавател, за да произнесе думите: „Ало, ало! Радио София!“.
Това разказа в „Радиоприемница“ Антоанета Радославова-Дойчева, която е историк на музиката в радиото, уредник в Музея на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“, който се намира в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Тя е автор на две книги, посветени на темата: „Из историята на Радио София“ и „Музиката в Българското радио (1930-1944)“ и с нея започва поредицата на предаването, посветена на тази модерна и жизнена медия – дни преди БНР да отбележи рождения си ден на 25 януари.
Пробните предавания започват през май 1930-а, а редовната програма – от юли същата година. В началото излъчванията са били 4 дни в седмицата по 2 часа. Името „Родно радио“ дава сдружението, което го създава. Било е обществено, държавата е осигурила единствено малко помещение, а всички българи, които поставят началото, са били любители.
През 1935 г. радиото става държавно, от тогава започва и официалното летоброене на БНР, но преди това общественото „Родно радио“ прави много за развитието на програмата, за подготовката на кадри за тази сфера.
Всички работят безплатно. Любителите ентусиасти свързват радиото с храм „Александър Невски“, с Народния театър „Иван Вазов“, с Военния клуб… Излъчват се литургии, речта на царя, опера „Княз Игор“ от Бородин…
Постепенно професионализмът навлиза в техническата и творческата страна на радиопрограмата.
Музиката е заемала 80-85% от времето. Музиканти са свирили на живо. Използвани са и грамофонни плочи.
За музикалното съдържание отговаря Димитър Ненов – пианист, композитор и общественик. Той създава своя концепция. Привлича музикални състави, организира формации към самото радио. Поръчва на български композитори създаването на произведения. Свирят джаз- и салонен оркестър, пеят народни изпълнители с голям репертоар (за да не се повторят, да има разнообразие).
След дефинираните цели на радиото още в първите му години е било формирането на музикален вкус и култура сред населението.
Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..
Шестият сезон на сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..
Арт проектът The Sofianer ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..
По повод празника на София на 17 септември - днес столицата е домакин на петия пореден автосалон и парад на ретро автомобилите, организиран от Софийски авто ретро клуб, предаде репортер на БНР. Той ще започне в 9 часа около паметника на Цар Освободител срещу историческата сграда на Народното събрание. В рамките на събитието ще могат да..
Радио София - на 18 ! Започваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..
Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..
Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..