Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.
Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.
По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.
Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.
Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.
Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.
Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.
Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.
В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.
Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.
Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.
Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.
Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.
Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.
Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!
В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.
Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…
В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.
Градското казино - днес това е СГХГ. Като е било построено е било мегдан, недалеч са били първото Народно събрание, първата Община, Княжеския дворец са били на ръка разстояние. Една от идеите е била на това място да бъде Съдебната палата. Но в 1888 в града пристига японецът г-н Камчик - талантлив акробат заедно със семейството си. След едномесечен..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: "Професор Васил Захариев е една от големите личности, която заслужава да бъде оценена подобаващо. Излязоха издания, в които може да се оцени неговата..
"Ние сме като двете половинки на една ябълка", казва актрисата за съпруга си, известния хирург-ортопед. Когато се запознават, той не подозира, че красавицата със сини очи по която хлътва на мига, е звезда на Народния театър. По онова време Димитър Шойлев от десет години работи и специализира в Полша при прочутия ортопед акад. Адам Груца и..
България официално прави крачка към Космоса със създаването на Български космически клъстер (BSC) – с нас са двама от седемте му основатели д-р Стоил Иванов и д-р Ирина Ганчева: "Никой не е стигнал сам в Космоса. Зад всеки космонавт седят екипи, огромно упражнения по колаборация. Клъстърът обединява всички, свързани с космическото начало в..
"Магии, шамани и скъпоценни камъни в Мозамбик" – приключението на един кореняк софиянец на хиляди километри от дома – интервю със Злати Златев: "Историята ми е свързана с минералите и кристалите. Срещнах се с Александър Диков, който бе работил по българо-мозамбикски проект, който ме покани веднага след дипломирането ми в СУ по геология. Така стигнах..
На 30 и 31 октомври ще се проведе Фестивал „Словесност без граници“ - подробностите от Виолета Янушева: "Организатор е Асоциация Българска словесност с много сподвижници. В навечерието на Деня на будителя почитаме словото. Но е и празник на младите творци, които популяризират българската словесност по света. Програмата е богата, младите творци..
Спенс започва със съспенс жертва ли е или не, като баща, разделен с детето си. "Искаме съдиите да могат да отсъждат споделено родителство. Дано някой баща нещо да не изперка." Има ли креативен хейт Спенс? "За майката на детето няма да кажа никога нищо лошо, но за майка ѝ, мога да я разчекна на кръст." Трябва ли да се слушат песни на госта? Ще бъде ли..