Клъстер "Изкуствен интелект България" е съвсем нова организация, в която тесни специалисти в областта и експерти в придружаващи организации могат да взаимодействат помежду си и да развиват екосистемата, да привнасят добро ноу-хау и да развиват технологичния капацитет на България.
Ивайло Иванов обясни, че работата на компанията, която представлява, е насочена към машинната обработка на естествен език с цел анализиране на коментарите в социалните мрежи. Поставяйки въпроса може ли всъщност машината да поеме част от работата на програмистите, особено отчитайки липсата на достатъчно кадри в IT сферата, неговият екип тръгва по пътя на разработване на софтуер на базата на изкуствен интелект. А днес вече мечтаят да стигнат до момента, в който софтуер ще създава сам софтуер, а програмистите ще бъдат само "радостни свидетели" на този процес. Ключовият елемент е поставянето на правилния въпрос, убеден е Ивайло Иванов.
Много интересен пример даде специалистът. Той припомни, че още през 60-те години на миналия век са създадени първите автономни автомобили за нуждите на американската армия, които обаче претърпяват провал поради грешно формулиран въпрос за решаване. Тогава се е смятало, че изкуственият интелект трябва да решава какво трябва да направи при възникване на ситуацията въз основа на много предварително заложени варианти на принципа "ако - то". Така обаче се поражда един огромен списък от ситуации, неизпълним дори с машинна мощ. Днес гледната точка е съвсем различна и тя не е ситуационна, а прогнозна. Въпросът вече е: "Как би реагирал един добър шофьор, ако има всичката необходима информация? Тогава вариантите се свеждат само до четири - да увеличи скоростта, да намали, да завие наляво или надясно. И задачата на машините се улеснява, остава изкуственият интелект да познае какво би направил добрият шофьор.
Кристина Ескенази обърна внимание на използването на изкуствен интелект в биотехнологиите, където той намалява времето за създаване на нова лекарствена молекула за дадено заболяване от две години и половина на 18 месеца. Тя отбеляза също, че председателят на Клъстер "Изкуствен интелект" Светлин Пенков е носител на наградата "Джон Атанасов" и е водещ учен в разработване на алгоритъма за автономните автомобили във Великобритания.
Много хора смятат, че изкуственият интелект е поредната маркетингова шумотевица, но всъщност нещата са много по-дълбоки, признава Ивайло Иванов. Той е категоричен, че това е нещо наистина различно и вълнуващо. И даде факти - през 2017 година Китай приема държавна стратегия за изкуствения интелект, чиято цел е държавата да доминира в световен мащаб в тази област до 2030 година. Руският президент Владимир Путин пък призна, че онзи, който е лидер в областта на изкуствения интелект, ще има силата да управлява света. Всъщност изкуственият интелект е новата геополитическа надпревара. И още нещо, вече бе съзряна дори опасност от него и е призната нуждата от регулации. За първи става дума за налагане на регулации за технология, преди да е ясно дори как точно работи тя.
Канадско изследване дава много интересни резултати относно влиянието на изкуствения интелект върху икономическите процеси в света. Един от главните изводи е, че се променя цената на прогнозирането. Прогнозирането е основна част от взимането на решения и посредством новите технологии ще стане по-лесен и евтин процес. Решения се взимат непрекъснато и навсякъде и именно затова изкуственият интелект може да се окаже нещо толкова голямо, че да промени начина, по който живеем, драстично.
Повече подробности за клъстер "Изкуствен интелект" и тенденциите в тази област можете да чуете в интервюто на Лили Големинова с Кристина Ескенази и Ивайло Иванов.
На 17 февруари 2025 г., стартира 17-ото издание на Програма "Европа“ на Столичната община. За поредна година целта е сътрудничеството между гражданското общество и местната власт в София в прилагането на добри европейски практики на местно ниво. Пет са одобрените приоритетни области, като тяхното финансиране е по 250 000 лв., каза пред Радио..
"Аника в градините на Людмил Георгиев" е съвместна изложба на известния български графичен художник Людмил Георгиев и 10-годишната Аника Козева. Изложбата ще бъде показана в галерия "ГрафикАрт" от 12 до 26 февруари. "Изложбата трябва да се види, а историята да се разкаже. С бащата на Аника си говорихме в моето ателие, а Аника се беше разшетала из..
Вейповете и останалите бездимни изделия са новата мода, която предизвиква интереса на децата, коментира пред Радио София Яна Алексиева - изпълнителен директор на Асоциация "Родители“ и магистър по Детско-юношеска и училищна психология. Тя добави, че всичко, което е забранено, в даден момент започва да изкушава тийнейджърите. "Всичко, което чуваме..
Романът "Скарида" е забавен разказ за нелепиците, абсурдите и тъгите на едно непроменящо се и непроменимо всекидневие. Негов автор е Димитър Коцев-Шошо, който според издателите на книгата, е роден и кара в София своето щастливо детство, което все още не е завършило, а това е добра новина за всички почитатели на неговото творчество, защото не..
За справяне с проблема с употребата на вейпове сред тийнейджърите, опитът на другите държави сочи, че голяма част от тях са прекратили вноса и производството им, каза пред Радио София д-р Гергана Гешанова - председател на коалиция "Без дим". "В много държави е абсолютно забранено транспортирането на такива количества, съхранението им и..
"От твоите очи - звезди, да пия светлина" е поетично-музикална вечер, която ще се проведе в Къща-музей "Петко и Пенчо Славейкови". Станалата вече традиционна литературна среща ще се проведе на 13-ти февруари в Националния литературен музей. “Като кажем къща-музей, много от нашите слушатели си представят една старовремска къща. Да, имаме такива..
Една от последните ценности, постъпила в Националния етнографски музей (НЕМ) в началото на 2025 г., е шевично пано от селата в Дупнишко и Самоковско. Историята за откриването и придобиването е доста любопитна история и за нея пред БНР-Радио София разказа гл.ас. д-р Иглика Мишкова , и.д. зам.директор на НЕМ. Преди време в социалните..