Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поля Станчева: БНР продължава да помага на хората да мечтаят

През 1941 година Радио Скопие проговаря като регионална станция на Българското радио

Поля Станчева
Снимка: Ани Петрова

Българското радио е имало своя регионална радиостанция в Скопие още преди края на Втората световна война. Интелектуалецът Димитър Гюзелов, който настоява да звучи българска реч по Радио Скопие, става директор, а по-късно е осъден и разстрелян. До тези и други непознати или малко известни факти се е докоснала Поля Станчева, докато проучва архиви и документи за филма си „От града към света“. 

Поля Станчева е генерален директор на БНР от 2001 до 2007 г., автор на идеята за наградите „Сирак Скитник“ и преди 5 години е създала документалния филм за Радиото „Олово срещу словото“ (2015). В новия си филм тя концентрира вниманието си (ни) върху регионалните станции на БНР

Историята е запазена в звуковата памет на БНР, с изключение на малък период от време, записите за който са били унищожени през Втората световна война. Съхраненото е безценно, отбеляза тя в студиото на Радио София, създадено по времето на втория ѝ мандат (2007).

Още с появата си в България, първенството се е оспорвало между радиата в София, Варна и Стара Загора. Всъщност пионер в радиоразпръскването е Варна.

Най-първата радиостанция е монтирана до село Каменар и на палубата на крайцера „Надежда“, и то с цел да се охранява морската ни граница. Любопитното е, че благодарение на тези нови за времето си технически възможности България печели битка по време на Балканската война, смущавайки връзката между турски военни части.

Като наказание след Нойския договор на България е забранено да има свое радио.
През 1927 г. забраната пада и оттам нататък историята с „Родно радио“ е по-известна. Затова и София претендира да е първа в това отношение – като радио за населението.

В търсене на документи и информация за началния период Поля Станчева научава за една малка радиостанция в района на София. Оказва се, че тя е създадена от момче, за да… свири с уста…

Новопоявилата се медия става магнит, сега бихме казали хит, мода. За радиоконцерти в Дома на журналиста дори са се продавали билети.

Година след царския указ, през 1936 г. радио започва да се излъчва и да се слуша и във Варна и Стара Загора, с което се поставя и основата на радиомрежата. Взема се решение за изграждане на предавател на Вакарел, а Радиото става институция.

В документите, които е намерила и проучила, Поля Станчева се натъква и на още един интересен факт – Радио София е имало регионална станция в Скопие.

Радио Скопие проговаря на български и на немски през 1941 година. Интелектуалци с българско самосъзнание искат в ефира да звучи българска реч. Сред тях е Димитър Гюзелов. Кандидатства и след 9 месеца чакане става директор на радиото до септември 1944 г., когато напускат българските войски.
Гюзелов е осъден и е разстрелян.

Ролята на регионалните радиостанции и днес е от изключителна важност, подчерта Поля Станчева. Но с новите технологии гласът на радиото става все по-глобален. Българи емигранти от цял свят не само слушат своята регионална радиостанция, но и участват в предаванията.

Сред ключовите моменти в историята на БНР Поля Станчева отбеляза и създаването на модерната програма“Хоризонт“ (1972 г.) – запазила лидерската си позиция до днес; падането на монопола през 90-те години, появата на конкурентните частни станции; появата на Закона за радио и телевизия, с който се гарантира редакционната независимост.

Поля Станчева разказа и за наградите „Сирак Скитник“, учредени през 2001 г., които се присъждат за принос в развитието на Българското национално радио като обществена медия. Те носят името на първия директор на Радио София Панайот Христов – талантлив художник, критик, поет, театрал, общественик по-известен като Сирак Скитник.

Навремето интелектуалецът и директор създава модерно радио по свой уникален начин. За него Петър Увалиев казва: „Той надушваше новото преди то да е стигнало до нас. Създава радио, което излъчваше мечти“.

Може радиото да преживее различни трансформации, но то ще продължи да съществува. А БНР ще продължи да помага на хората да мечтаят, убедена е Поля Станчева.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01