ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.
Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.
България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.
„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.
За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“
През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.
Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.
„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“
Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.
Гости тази седмица в предаването "Форум" са Гергана Костадинова – пиар, директор на агенция "Right Direction” и Димитър Кръчмаров – продуцент, сценарист, част от екипа на спортната страница „Топка е“, които заедно с водещия Лъчезар Христов обсъдиха следните теми: Обществени нагласи около стоте дни на кабинета; Гласуват ли българите и има ли за..
В предаването “Добър вечер, София“ гостува певицата и вокален педагог Венелина Бонева, с която разговаряхме за следването и в Музикалната академия, за настоящите и бъдещи соло и групови музикални проекти. В момента тя е част от групата “The Blues Bakers” . “Освен с талант, всичко е свързано и с работа. От близо три години преподавам на..
Благотворителен турнир “Футбол за невидимите деца” набира средства за спортно-социалната програма на фондация „Конкордия - България“. Турнирът ще се проведе тази година за четвърти път. “Това е нашият благотворителен турнир за отбори от различни компании, които се състезават един срещу друг в името на каузата да подкрепят нашата спортна програма...
Тази година Световният ден за борба с астмата ще бъде отбелязан на 6-и май. По този повод водещи специалисти у нас насочват вниманието към грижата за пациентите с тежка астма - прогресиращо, хронично заболяване, което може да бъде животозастрашаващо. Тежестта на заболяването е значителна както за пациентите, чието качество на живот е нарушено, така..
След няколко научно-популярни книги Ирена Григорова написа и издаде роман. Определят "Последното предсказание" като българско фентъзи, но ако се съди по отзивите – или жанрът е много харесван, или книгата е написана увлекателно. Ирена Григорова е журналистка и работи в БНТ, но толкова обича книгите – а очевидно не само като..
Управляващите задължават пет ведомства да напишат пътна карта за нов пенсионен модел, което трябва да доведе до оздравяване и предвидимост в пенсионната система. “Надявам се, че това няма да е мащабна реформа на пенсионната система, а ще бъде усъвършенстване на пенсионната система, така че да отговаря на съвременните предизвикателства. През 2024..
Пред опасността да не се състои, извънредното заседание на Столичния общински съвет за промяна в състава на Съвета на директорите на “Метрополитен“ и обявяване на публичен подбор за избор на нови членове, все пак се проведе днес. След продължили няколко часови дискусии, общинските съветници в крайна сметка не приеха доклада за това и така потвърдиха..