ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.
Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.
България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.
„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.
За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“
През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.
Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.
„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“
Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.
Близо 90% от от пациентските организации у нас не се чувстват пълноценно представени при формирането на политики в здравния сектор, сочат данни от анкета на Националния алианс "Редки болести България". На 17 септември – датата в календара, която се отбелязва като Световен ден за безопасността на пациента, Мрежата на гражданските организации на..
В предаването "Добър вечер, София" гостува госпожа Венелина Николова – директор на 125 СУ "Боян Пенев" с която разговаряхме за символиката на празника в датата 15 септември. "Приемам 15 септември като истински празник, за мен той винаги е бил такъв и въпреки, че не е отбелязан в българския календар като празник, той е празничен ден за..
Излезе ново издание на Книга на фамилния бизнес в България. Фирмите, включени в Книгата на фамилния бизнес, идват от различни индустрии, нареждат се сред пазарните лидери, показват значителен растеж във времето и имат амбиция за развитие на международните пазари. Общото между всички тях е и, че бизнесът им е успял да надживее няколко кризи, а..
Чрез откритото мобилно студио на Радио София, продължаваме да се срещаме с личностите свързани с културния живот на града. Основен акцент в днешните празнични срещи е фестивалът IAm Sofia и събитията които ще бъдат представени в неговата програма. Христомир Сърбинов е човекът, който решава да създаде този фестивал, в който да обедини..
Конкурсът "ЕкоОбщина – устойчив град и общество" стартира своето 5-то издание в България. През септември и октомври 2024, в рамките на събитието ще бъдат организирани семинари по екологични политики на общините и ще бъдат прожектирани поредица от филми за околната среда, отворени за всички с вход свободен. Посолството на Франция в България и..
В деня, в който Православната църква почита светите великомъченици Надежда, Вяра, Любов и майка им София, и на който градът ни отбелязва своя празник, жители и гости се стекоха, за да присъстват на церемонията по издигане знамето на столицата, която се състоя на площад "Св. Александър Невски". По-рано Столичният общински съвет проведе..
Поредната среща с участник във фестивала I Am Sofia, който ще оцвети следващите дни в нашия град. Той е Стефан Касев, който участва във фестивала с форматите "Лигата на разказвачите" и "Писатели без книги". "Два формата, които се завръщат под някаква форма. Зад "Писатели без книги" стои колегата Нинко Кирилов. И двата са насочени към разказване..