Зелените клинове на София, които трябва да свързват зелените територии на столицата с планините около града, могат да бъдат реализирани, но за това основна пречка и заслуга могат да бъдат политическите решения и обществените нагласи.
До този извод стига и ландшафтният архитект Александър Петров - гост във "Вашият глас".
В исторически план са се обособили 7 зелени коридора на София, които са част от концепцията на град градина.
Зелените клинове са: Западен парк, тясна ивица около бул. „Цар Борис III“, Южния парк, Борисовата градина, „Въртопо“, „Изток“ и хидропарк „Искър“. Основният им замисъл е посредством тях, използвайки физиологичните особености на зелената растителност, да се сваля студен въздух от планината към (в) града, обясни арх. Петров.
Тези клинове водят началото си още в първите градоустройствените планове след освобождението, но тогава териториите отвъд днешното Околовръстно шосе не са били в обсега на вниманието, защото са се смятали за незасегнати от урбанизацията.
С новия общ устройствен план връзката с Витоша се осъществява посредством терените около коритата на поречията.
Трябва обаче да се внимава с презастрояването, защото например по Витошката яка - дори и да не е в разрез с ОУП - то може да компрометира замисъла за тези клинове като коридори за придвижване на планински въздушни потоци към града.
Европейските програми дават златен шанс в това отношение, защото предоставят финансиране и за подобен вид озеленяване и облагородяване на средата, уточни арх. Петров. Позволено е средствата да бъдат използвани и за обезщетение при отчуждаване на терени.
"Зелените площи винаги са били теза за дискусии – между собственици, инвеститори и граждани, допълни арх. Петров. - Всъщност реализацията на зелените клинове (не само като срок) зависи главно от политическите решения и от обществените нагласи."
Близо 90% от от пациентските организации у нас не се чувстват пълноценно представени при формирането на политики в здравния сектор, сочат данни от анкета на Националния алианс "Редки болести България". На 17 септември – датата в календара, която се отбелязва като Световен ден за безопасността на пациента, Мрежата на гражданските организации на..
В предаването "Добър вечер, София" гостува госпожа Венелина Николова – директор на 125 СУ "Боян Пенев" с която разговаряхме за символиката на празника в датата 15 септември. "Приемам 15 септември като истински празник, за мен той винаги е бил такъв и въпреки, че не е отбелязан в българския календар като празник, той е празничен ден за..
Излезе ново издание на Книга на фамилния бизнес в България. Фирмите, включени в Книгата на фамилния бизнес, идват от различни индустрии, нареждат се сред пазарните лидери, показват значителен растеж във времето и имат амбиция за развитие на международните пазари. Общото между всички тях е и, че бизнесът им е успял да надживее няколко кризи, а..
Чрез откритото мобилно студио на Радио София, продължаваме да се срещаме с личностите свързани с културния живот на града. Основен акцент в днешните празнични срещи е фестивалът IAm Sofia и събитията които ще бъдат представени в неговата програма. Христомир Сърбинов е човекът, който решава да създаде този фестивал, в който да обедини..
Конкурсът "ЕкоОбщина – устойчив град и общество" стартира своето 5-то издание в България. През септември и октомври 2024, в рамките на събитието ще бъдат организирани семинари по екологични политики на общините и ще бъдат прожектирани поредица от филми за околната среда, отворени за всички с вход свободен. Посолството на Франция в България и..
В деня, в който Православната църква почита светите великомъченици Надежда, Вяра, Любов и майка им София, и на който градът ни отбелязва своя празник, жители и гости се стекоха, за да присъстват на церемонията по издигане знамето на столицата, която се състоя на площад "Св. Александър Невски". По-рано Столичният общински съвет проведе..
Поредната среща с участник във фестивала I Am Sofia, който ще оцвети следващите дни в нашия град. Той е Стефан Касев, който участва във фестивала с форматите "Лигата на разказвачите" и "Писатели без книги". "Два формата, които се завръщат под някаква форма. Зад "Писатели без книги" стои колегата Нинко Кирилов. И двата са насочени към разказване..