Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дизайнът има и социални измерения

За деца с аутизъм работят съвместно терапевти, психолози и дизайнери

Има разработени улеснения и проекти за достъпна среда по отношение на хора със специфични зрителни или двигателни дефицити, но за лица от аутистичния спектър у нас почти няма разработки, темата е нова за повечето страни в света. Все пак, доста напред в тази насока са Великобритания и САЩ, както и Германия, Испания...

У нас една от първите, които с удоволствие и интерес работи в тази област, е Деница Динчева – докторант към Катедрата Интериор и дизайн за архитектурата. Още по време на следването си е работила по проект, свързан с хора от аутистичния спектър.

Двете налагащи се становища за хора с аутизъм стигат до противоположни крайности, обясни тя в ефира на Радио София.Но е убедена, че средата може да помага и да улеснява тези хора.

„Има немалко наредби за физически достъпна среда, но за хора с по-особени умствени състояния проблемите остават по-невидими. Но те са там, тези затруднения са проблем за част от обществото.“

В момента Деница Динчева се свързва и работи с центрове за ранна интервенция при подобни състояния. Центрове, в които архитектурата и дизайнът влизат като част от терапията, съчетани със съответен подход. В същото време не бива да се подминава значението на обществените пространства и тяхната универсална достъпност като условия за успешна интеграция на хората.

По отношение на средата към хора с аутизъм съществуват две основни гледно точки, обясни Динчева:

Първият е сензорно съобразен подход – среда, в която децата получават нови знания и умения, има по-малко разсейващи фактори. Обособява се функционално зониране. Тук е особено важен подборът на материали и цветове, които предизвикват различни съответни усещания.

Вторият е невротипичният дизайн – подход, при който умишлено не се прави разлика спрямо средата да други училища и центрове.

„Смятам, че комбинацията от двата подхода би била най-удачна. Трябва да се работи и с  лицата с аутизъм, и с рехабилитаторите, и с родителите, да се получава обратна връзка от тях за даден дизайн и пространство. Така ще се установи най-подходящият вариант на работа.“

Безспорно, при оформлението и изграждането на обществените пространства съобразяването с факторите, които влияят на хората с аутизъм, е доста по-трудно, но именно работата на специалистите от различни дисциплини тук може да даде резултат. Трябва да се следи не само за безопасност, но и детайли за осветление, звуци, цветове…

Някъде се организират посещения на музеи за хора с аутизъм, допълни Динчева. В Ирландия е първото селце, „френдли ориентирано“, към такива хора. Там са съобразени много от тези фактори.

Въобще в тази сфера се налага интердисциплинарно сътрудничество. „Трудно е, но е много интересно, допълва с усмивка Деница Динчева. – И е от полза на обществото. Такава среда обогатява преживяванията и комфорта на всички ни.“

Чуйте целия разговор на Лили Големинова с Деница Динчева.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кирил Николов - Дизела ще бяга от Връшка чука до Ком

Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком.  Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..

публикувано на 24.08.25 в 18:13
Снимката е илюстративна

Сухи треви и храсти горят в софийския кв. "Кръстова вада"

Пожар гори в квартал "Кръстова вада" в София-съобщиха за Хоризонт от столичната пожарна Сигналът е подаден в 15:06 часа.  Изпратени са шест екипа от Столичната пожарна с 20 пожарникари.  Горят сухи треви и храсти в района на  улица "Мичман Тодор Саев".  Причините за пожара все още не са изяснени.  Няма данни за опасност за сгради и хора.

публикувано на 24.08.25 в 17:05

Габрово отново е джаз

Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..

публикувано на 24.08.25 в 10:52
Проект на НБКМ от 1941 г.

Софийски разкази - ул. "Шипка"

Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..

публикувано на 23.08.25 в 16:00
професор Рафаил Попов

Историята оживява - професор Рафаил Попов

Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...

публикувано на 23.08.25 в 15:00
С Матидла като годеници

Адресите на любовта - инж. Иван Иванов

В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..

публикувано на 23.08.25 в 14:00
С Емил Спахийски

Тези, които си тръгват преди да са ни напуснали

Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..

публикувано на 23.08.25 в 11:49