Дарените средства в пари и материали за борба с Covid -19 в България са надхвърлили сумата 33,6 млн. лева.
За последните две седмици даренията са нараснали с почти 5 млн. лв., а за месец и половина са приблизително равни като обем на 1/3 от даренията за цялата 2018 г. Това показват обобщените данни на Българския дарителски форум към края на април.
Компаниите продължават да бъдат с най-голям обем дарени средства (39%), следвани от обединените усилия в дарителски кампании с 35%.
Не се наблюдават промени в общите обеми дарени средства от отделни хора (23%) и фондации (3%).
Над 40 различни дарителски кампании, започнали в началото на април, продължават активно да набират средства. Инициатори за тях са публични институции и местни власти, отделни болници и граждански организации. Компаниите също организират дарителски кампании сред свои служители, клиенти и партньори.
В последните две седмици се наблюдава лека промяна в предназначението на даренията – спадат тези за апаратура, материали, защитни средства и консумативи в лечебните заведения. В същото време нараства делът дарения за преодоляване на негативните социално-икономически последствия от кризата. В по-голяма степен се даряват храна и продукти от първа необходимост в помощ на най-уязвимите хора – самотни възрастни, деца и младежи в риск, самотни родители, жертви на домашно насилие, бездомни, хора с хронични заболявания или със специални нужди.
Една от мащабните дарителски кампании, които бързо набират средства е „България за лекарите". Зад нея, както и зад „България за България“, която за около 8 часа успя да събере около 300 хиляди лева, стоят усилията на Кръстина Стефанова, Десислава Олованова и Сибина Григорова. Целта на настоящата кампания е да събере средства за 10 големи и 20 малки UVC апарата за 100% дезинфекция на най-натоварените и нуждаещи се болници и линейки в София и страната.
В кампанията "България за лекарите" може да дарите тук.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..