Почитаме св. Георги Победоносец

публикувано на 06.05.20 в 09:02

Снимка: Wikipedia

Думи за празника на архим. Флавиан - предстоятел на храм “Св. Вмчк. Георги Победоносец”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 6 май във всички епархии на Българската православна църква се прославя името на св. великомъченик Георги Победоносец. Той е един от най-тачените светци, мъченик за Христовата вяра, почитан и от православните, и от западните църкви, а също и в исляма. Роден е през III век в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство.

Баща му е служил като офицер в римската армия, младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия, като става част от личната гвардия на Диоклециан, който издава едикт за преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се обявява за християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател през 303 г. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

В българската фолклорна традиция, Гергьовден е най-големият български пролетен празник, за който в народните песни се пее, че е „по-личен и от Великден ". Празникът поставя началото на летния обреден календар, който приключва с Димитровден. Свети Георги е може би най-почитаният светец сред българите, той е тачен като покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В иконографията той винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя, която символизира езичеството.

За празника е характерен и обредът с коленето на агне в чест на светеца, покровител на овцете. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне. Преди да се заколи, то се окичва с венец, захранва се със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода; на десния му рог се запалва свещ, свещеникът или стопанинът го прекадяват с тамян. Агнето се пече цяло и цяло се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза, където свещеникът или най-старият стопанин го прекадяват.

На Гергьовден се приготвят и обредни хлябове. Около времето на трапезата се изпълняват обичаи и обреди с брачна насоченост. Край трапезата и през целия ден се играят гергьовденски хора.

На този ден празник имат редица градове в страната, сред които Пещера, Каварна, Русе, Поморие. Храмов празник празнуват десетки църкви и манастири, сред които Зографският манастир на Света Гора – Атон, Букоровският манастир, Гложенският манастир, Кремиковският манастир, както и най-старият архитектурен паметник в столицата – ротондата „Св. Георги“, от края на III - нач. на IV век.

Гергьовден, наричан още Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевдан е почитан и сред християни и мюсюлмани. Имен ден празнуват всички с имена: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гергина, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.

Как ще празнуват в столичния храм “Св. Вмчк. Георги Победоносец” в кв. Дървеница, разказва архимандрит Флавиан - предстоятел на храма в разговор с Мария Бояджиева в звуковия файл.