За последните 15 години близо 40% от пчелите са изчезнали в световен мащаб, а всяка година българските пчелари понасят все по-големи загуби заради натравяния, липса на паша и ниски изкупни цени на меда.
„Пчелите намаляват най-много там, където ни трябват“, казва Владимир Василев. Той е един от хората, които стоят зад проекта "Осинови кошер", чиято цел е подпомагане на българските пчелари и увеличаване популацията на едни от най-важните същества на планетата.
„А най-много ни трябват при растенията, които трябва да бъдат опрашени“, допълва Владимир Василев. Защото без растителните видове и техните плодове няма храна нито за животните, нито за човека. Една трета от храната дължим в някаква степен на тях.
„Пчелите правят всичко това за нас, без да искат нищо в замяна. Единственото, на което се надяват, е да не ги убиваме.“
Мисията на проекта е да подмогне увеличаването на пчелните популации и да запази баланса в природата. Осиновявайки кошер, ние увеличаваме семейството си с около 60 000 нови члена, подкрепяме пчеларя, който ще се грижи за пчелите, получаваме от меда, който са произвели и възможността да се запознаем с тях на живо.
По думите на Владимир Василев лошата икономическа обстановка създава трудности при реализацията на истинския мед, цените се смъкват и в един момент става неизгодно да се занимаваш с пчеларство. Според изследване на Европейската комисия една трета от българските пчелари могат да изоставят кошерите до 2022 година. Въпреки много добрите природни условия за отглеждането на пчели.
Научете повече за проекта от звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно