В глобализираното общество през ХХІ век на нас ни се губи локалното, регионалното, онова, което всъщност е породено от контекста – времеви или пространствен. Затова, както Петко Славейков казва, някои поговорки може да ни се сторят „калпави“ – за един период от историята те може да са валидни и полезни, но в друг да изглеждат вредни или смешни.
Това отбеляза в ефира на Радио София доц. Петя Банкова от Националния етнографски музей.
Като специалист тя уточни, че гледа на пословиците и поговорките като на извор, като на източник на информация. Не може да категоризира, да отрече нито една от тях, защото това би означавало да зачеркнем опита, натрупан и скрит зад анонимната мъдрост, дори тя да е претърпяла промяна във времето като същност.
„Това би означавало да се отречем от грешките си, от някои черти от народопсихологията, които в определени периоди са били толерирани и насърчавани.“
Ние сме в контактна зона, където се преплитат култури от цял свят. И е добре да се замисляме откъде произлиза дадена поговорка, преди да е квалифицираме като вредна, препоръча доц. Банкова.
„Сигурни ли сме че дадено умотворение от ХІХ век е наше. И дари точно превеждаме, когато го вземаме от другаде.“
За да вникнем в смисъла, трябва да се пренесем или да познаваме времето, в което е родена дадена поговорка. Тя със сигурност ни дава информация за да съответния исторически контекст и за някои от тенденциите в мисленето.
Народопсихологията е богата и не можем да я слагаме в калъп, да съдим и обобщаваме само по някоя отделна поговорка, подчерта още доц. Петя Банкова.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова с ентолога.
Цветелина Заркин, общински съветник в София и част от българската делегация в Европейския комитет на регионите ни представя два ключови европейски форума, които ще обединят представители на институции и местни власти от цяла Европа: " Комитетът на регионите представя позициите на местните власти, които сме най-близко до гражданите. Трябва да имаме..
Lampa Inc е група от Шумен, която вече е в студиото и се представят един по един с инструментите си. В края на 90-те се запознават в едно заведение, което се казва "Лампа": "В Шумен всичко сами си правим - студио, албуми. Имаме много активни групи за такъв град. За нас бе ясно какво искаме - да правим авторска музика в България. Има разлика в..
Идеята за проекта „Глас: Симфонична интерпретация на българска музика“ е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като „Ах, къде е мойто либе“, „Лудо младо“, „Македонско девойче“, „Лиляно моме“, „Море сокол пие“, „Брала..
Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува. Освен спомените на Яворов, цитираме в-к "Утро" и в-к "Мир". Убийство или самоубийство? Всеки вестник споделя история -..
В Деня на будителите, но и на журналистиката, обръщаме внимание на списание "Любословие" и неговия издател - Константин Фотинов. Славейко Докузов от Историческия музей в Самоков е наш събеседник и един от съставителите на изложбата, посветена на 240-та годишнина от рождението на Константин Фотинов: На откриването, директорът на музея казва, че "не е..
Името на първата българска дипломирана лекарка и една от най-големите дарителки от началото на ХХ век тъне в незаслужено забвение. Освен в родното ѝ Габрово, където окръжната болница носи нейното име. А д-р Тота Венкова Чехларова се посвещава на бедните и на страдащите, за да потисне травмата от трагично завършила любов. За споделените ѝ..
Бояна Гяурова и Марта Москова в аванс ни представят Международният форум за графичен дизайн "Мелба дизайн" - очаквайте ни на 8 на живо от там: "Всяка година фестивалът расте. Основният фокус е лекционният симпозиум със 7 дизайнера от Европа. Винаги да има от всичко за всеки. Куратори, организатори на подобни събития. На 6 откриваме изложбата..