Учени от Секция за българска диалектология и лингвистична география към БАН продължават работата по съставянето на интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия. Тригодишният проект ще приключи през 2021 г., целта му е да представи езикови и етнографски материали, аудио- и видеозаписи, а също и галерия от снимки, свързани с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност.
Автентичните материали се съберат по време на експедиции от екип в състав доц. д-р Ана Кочева, проф. д-р Славка Керемидчиева, гл. ас. д-р Маргарита Котева, докторант Ализа Халил.
„За тази карта се събират много съдържателни факти“, обясни пред Радио София ръководителят доц. Ана Кочева. – „Картата ще позволява да се чуват записи и да се вижда заснетото по места. С помощта на кулинарията не само показваме позабравените блюда и ястия, но и описваме диалектите с тяхна помощ, за да бъде още по-атрактивно.“
Учените искат да обхванат историко-географското българско землище, което се разпростира и извън настоящите държавни граници и там още може да се чуят наши диалекти. Примери за това са българските диаспори в Украйна, Молдова (Бесарабия), Румъния (Банат), Албания.
В различни селища се заснема как се приготвят традиционни, местни ястия, с обясненията на жители на съответния диалект.
Досега са посетени 25 населени места, но учените са били блокирани от коронавируса, наложило се е временно да преустанови теренната работа. Приоритетно се изследват български диалекти, които сериозно се различават от книжовния език, пазят архаични особености.
„Искаме да покажем колко различни и богати са българските диалекти – и като фонетика, и като лексика. По отношение на диалектите сме подготвени, но често пъти сме изненадани в кулинарията. Навсякъде хората ни показват и местните носии, пеят ни песни, показват характерни обичаи“, допълни доц. Кочева.
По думите й проектът се е превърнал в животопис на малките населени места през ХХІ век. Той ще покаже още как българинът назовава храните и гозбите. Диалектите не си отиват, съществуват и са много живи., убедена е доц. Кочева.
Чуйте разговора с нея.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..