София е все по-отворена за естетическите възможности на днешния ден

Хубавото, което е видяла напоследък в града - "аз съм родена, израснала, и сега живея и работя в центъра на София и сега ме изпълва с възхищение креативността, с която се запълват различни малки кътчета, улички, кьошенца... някои изчезват, други веднага се появяват, животът се ражда всеки ден по улиците на града". Това, според Мила, я различава от Виена, друга столица, в която тя е живяла (логично, като възпитаничка на Немската гимназия).

Солунска 16 - "не, не живея там (смее се), просто цял живот съм минавала по тази улица, там съм играла из дворовете, стигала съм до началното училище, до гимназията, а на 16-ти съм родена. Повярвай ми, никога не съм мислела, че някой ще се интересува защо съм кръстила така блога си."

Но пък има много весели случки хора, които я търсят именно на този адрес или пък й пишат, че точно сега пият вино там. А самия блог започва просто "за да може един приятел в чужбина да чете историите ми, като едно чекмедже, в което ги слагах". За Мила е важно, когато ги четат, хората да се чувстват свързани с тях, да има напомнят на нещо, което са преживели и да им дава усещането, че не са сами. 

Откога се обичат с думите - "от съвсем малка печелех медали по рецитали, но за разлика от повечето деца, предпочитах комични стихотворения, а не онези, изпълнени с патос....но, ако обичаш думите и надълбоко в тях ровиш, откриваш и много тъга.

Писането е самотно занимание, но във времето, в което живеем, получаваме моментални реакции". Мила споделя, че текстовете и това дали ще развълнуват читателите, е трудно предвидимо и често неочаквано. С времето се е научила да отсява "дежурните лайкове" и все повече усеща колко е отговорно да пишеш, когато те четат много хора и се "търсят" в твоите думи.

Сценарий за сериал - "изневиделица ме поканиха в сценарния екип на сериала “Братя”. Аз учих сценарий преди няколко години в академията "Валери Петров" и открих, че имам огромна страст към това. И тази покана, която дойде от най-добрите - Невена Кертова и Теодора Маркова, и тази възможност на 40 и…да се чувстваш като заек, да знаеш, че тези 12 класа ги взимаш сега или никога, това лято и да научаваш непрестанно - безценно е. Много взима от възрастта да учиш нещо ново, когато наистина го обичаш". Мила говори напевно, реди думите без клишета и веднага разбираш защо толкова много хора четат блога й. Има финес, има нежност, има класа.

Книгата - тя се нарича "Хартиена лодка в открито море". "Живее вече почти година,  издадохме втори тираж (отново напълно неочаквано за мен) точно преди целият свят да се "затвори". Толкова е хубаво, че има хора, които продължават да искат да се качат на хартиената лодка". В книгата, за която Мила казва „животът я написа“, има събрани истории от последните години за … ами за всичко важно в този живот.

Цялата история на гостуването на Мила Иванова в Радио София  – чуйте тук.