По европейските програми за обмен на практики или участие в международни младежки програми българските студенти не са сред най-активните. Причина затова не е само тяхната заетост, но и липсата на достатъчно информация, както и тромавата и невинаги ясна процедура, установи проверка на Радио София.
„Два пъти годишно провеждаме срещи в университетите, с които си сътрудничим - над 15 ВУЗ-а в България. Там даваме пълна информация какво е нужно за включване в такава международна програма“, обясни пред Радио София Златина Тодорова, председател на асоциацията на студентите, участвали в дейностите за мобилност по „Еразъм+“.
По думите й служителите в съответните отдели към висшите училища са добре подготвени, информират се своеверменно за приоритетите на програмата и могат да дават най-правилните съвети на младите кандидати.
Въпреки това, не са много българите, които участват. Притесненията на повече хора и потенциални участници в програмата са от социално-икономически характер, от документацията (правят се стъпки за улеснения), както и от непризнаването у нас на изпитите, които се полагат в чужбина.
В Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ няколко пъти годишно обявяват конкурси за „Еразъм+“. Поддържат и актуализират подсайт за програмата към уеб стрницата на висшето училище, съобщи Татяна Цанева, отговорник Международно сътрудничество на СУ. Информацията се разпространява и през фейсбук, до различните факултети, до студентските съвети и кариерните центрове, до коордитаторите превподаватели. Кандидатстват около 300 студенти годишно.
В Техническия университет са предвидени около 1700 студентски практики, но този брой се отнася до края на 2023 г. От тях в момента ефективно са сключени около 400 договора, съобщи доц. Георги Ангелов от Отдела за международно сътрудничество към ТУ в София. Над 150 студенти вече са приключили практиката си. Каналите, които се използват, за да се информират учащите за тези програми, са сайта на университета, социалните медии, както и преките разговори с наставниците.
Опита си пред Радио София сподели и Кристина Димова, студентка от ФЖМК, участвала в няколко програми на ЕС. Тя потвърди, че документите за кандидатстването са много, а не е открила институция в България, която да окаже пълна подкрепа и обяснение за нелеката процедура. Дори за научаването на такива програми заслугата е на нейното активно търсене и... случайността.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..