Иновации в България се правят, но остават скрити

публикувано на 23.11.20 в 11:27

Снимка: uni-sofia.bg

Теодора Георгиева от Фондация “Приложни изследвания и комуникации”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Доц. Даниела Георгиева от Международното висше бизнес училище

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В рамките на конференцията, която е посветена на 30 години от възстановяването на Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, се представя интересен доклад, свързан със скритите иновации, т.е. тази иновационна и изследователска активност на бизнеса, която остава неуловена от статистиката.

“Ние изследваме т.нар. феномен на скритите иновации от няколко години. Работим в момента активно съвместно с фонд “Активни граждани”. Това, което е в наш интерес, са научни изследвания, които правят предприятия, научно-изследователски организации, продуктови процесни иновации, които не се отчитат към официалната статистика”, казва една от дамите, които разработват този доклад Теодора Георгиева от Фондация “Приложни изследвания и комуникации”.

Тези данни са изключително важни за страната по няколко причини - това определя конкурентоспособността на страната и на българските предприятия на международните пазари. Освен това чрез тези показатели се отчита и степента, в която се изпълняват националните цели за развитие.

От 2014 г. в България действа Иновационна стратегия за интелигентна специализация. В нея е поставена цел до 2020 г. страната ни да достигне 1.5% дял от БВП на разходите за научноизследователска и иновационна дейност. В момента това, което отчитаме е 0.8%, т.е. почти половината от този индикатор остава неизпълнен. Причините за това са най-разнообразни. За сравнение средното равнище на ЕС за тази дейност е 3%.

“Много голямо е отстоянието на България от по-голямата част от страните в ЕС. На практика ние бяхме заложили да се преместим към т.нар. група на умерените иноватори и въпреки това оставаме сами в група заедно с Румъния”, казва Теодора Георгиева.

Индикаторите, по които се проследява това развитие за България остават почти непроменени от тяхното равнище за 2012 г. “Ние твърдим, че такъв напредък съществува, т.е. нещата не са толкова сиви, но това остава под статистическите данни”.

“Голяма част от ръководителите на иновативни предприятия смятат, че попълването и подаването на подобни данни за научноизследователската дейност и иновациите към Националния статистически институт е много времеемко начинание и те не го смятат за приоритетно, защото няма конкретни данъчни облекчения, казва доц. Даниела Георгиева от Международното висше бизнес училище.

По думите ѝ в Закона за корпоративно подоходно облагане има подобно облекчение, с което предприятията могат да намалят данъчния си финансов резултат, но за да се възползват от това, трябва да са изпълнили определени условия, които определено имат ограничаващ характер и повечето предприятия попадат извън обхвата на това облекчение.

Интересен е фактът, че ръководителите на тези иновативни предприятия смятат, че счетоводителите не разполагат с достатъчно компетенции да попълнят и коректно да подадат подобни данни. Освен това според тях и представителите на НСИ също не са достатъчно “вещи” относно иновациите и спецификите на научноизследователската и развойна дейност. Данни подават тези, които кандидатстват за безвъзмездно финансиране заради изискването по някои схеми да се направи такава справка при кандидатстване.

Чуйте повече в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.