В много европейски държави има разработени стратегии за борба с отровите. В България обаче все още не е приета такава, макар че има огромно биоразнообразие, застрашени видове и очевиден проблем с недобросъвестни хора, които сеят отрови.
Разработването на стратегията у нас започва още през 2017 година. През последните две години природозащитниците полагат много усилия да придвижат документа и на 1 септември тази година той е внесен в Министерството на околната среда и водите. До момента не е получено становище от там, каза пред Радио София Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците е един от авторите на проекта за Национална стратегия за борба с използването на отрови и отровни примамки.
Отровите са най-големият проблем за лешоядните и хищните видове птици, не само в България и на Балканите, но и в глобален план. Според доклад от края на 2018 година на 16 неправителствени организации от Балканите, в периода 1998 - 2018 година има установени 227 инцидента с отравяне на птици в този регион, като са намерени 465 загинали лешояда. Смята се, че голяма част от птиците, които са станали жертви на отрови, не могат да бъдат открити. Добрев припомни и случая от тази година с отровени египетски лешояди в Източните Родопи.
Адвокат Лъчезар Босаков обясни, че залагането на отровни примамки е нарушение по силата на редица закона, включително Закона за биоразнообразието и Закона за лова и опазване на дивеча. Производството, придобиването, притежанието и продажбата на отровни вещества без разрешение се третира като престъпление по силата на Наказателния кодекс.
Добромир Добрев обясни, че до момента няма заловени и наказани лица, въпреки че се водят разследвания. Той добави, че важна част от проекта за национална стратегия е протоколът за действие, разработен в предварителните дискусии, който предоставя алгоритъм, определящ начина на водене на разследването при подобни случаи.
Чуйте интервюто на Антония Каменичка с Добромир Добрев и Лъчезар Босаков.
По целия свят използването на отровни примамки в природата е огромен проблем за биоразнообразието, а за страна с богатство на животински видове като България - от които немалко застрашени, за съжаление, това е още по-недопустимо. Кучето герой..
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска..