Това растение има тъмнозелени листа, като най-горните, наречени прицветници, могат да са с различни цветове, които приличат на венчелистчета. Тези листа обикновено са червени, въпреки че има и жълти, бели и розови екземпляри.
В действителност цветът на това растение е много малък, жълт на цвят и е защитен между листата му. В северното полукълбо цъфти през ноември и декември.Родината на коледната звезда е Централна Америка – Мексико и Гватемала.
Мешиките използвали това растение в ритуали като символ на чистота и нов живот за мъртвите воини, загинали във война, тъй като се свързва с червения цвят на кръвта. Всъщност, листата му се използват и като естествено багрило при изработката на различни тъкани.
Оригиналната дума, използвана за означаване на това растение, е „куетлашочитл“, което на езика науатл означава „изсъхнало цвете“, въпреки че има и други възможни преводи, които го идентифицират като „кожено цвете“.
От колонизацията на Америка това растение започва да се използва като елемент от християнската украса по време на Коледа поради пурпурния цвят на листата му.
През XIX век започва да се разпространява и на други места благодарение на Джоел Робърт Пойнсет, първият американски посланик в Мексико, който по време на свое посещение в щата Гереро, едно от местата, където расте и цъфти в изобилие храста, го забелязва и отнася от него в САЩ. В САЩ и в някои страни в Европа това растение се нарича „поинсетия“ в негова чест.
В момента декоративното му използване е много широко разпространено и е свързано с коледния сезон поради цвета и периода на цъфтеж в северното полукълбо, който съвпада с Коледа.
Цветето на коледната звезда се използва в градинарството. В оригиналната си форма на храст може да достигне четири метра височина, но става популярен в света на цветарството като саксийно декоративно цвете.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност