Сергей Комитски: И днес българинът се страхува – за работата си, за бъдещето, дори за мисленето си

Историята по случая „Солженицин“ (1971) трябва да се помни, да отеква в общественото съзнание, защото тя е симптоматична, коментира пред Радио София Сергей Комитски, писател, сценарист и режисьор („Куршум за рая“ – 1992, „Нощна тарифа“ – 1987, „Грях“ - 1979).

„Христо Ганев, Валери Петров, проф. Гочо Гочев и Марко Ганчев станаха символ на непреклонността и свободомислието в България по това време – когато „желязната завеса“ ограничаваше не само пътуването и мисленето, но и правото да изкажеш собственото си мнение. Те бяха свеж полъх в затлаченото общество.“
По думите на Комитски, много от новоизлюпените демократи с камъните на Берлинската стена си вдигнаха стените на своите имения. Някои, които претендират да водят народа, не могат да управляват собственото си мислене и поведение.

„У нас 10 ноември (1989) срина страха като модел на поведение. Но 30 години по-късно основите му активно се възстановяват. Днес българинът се страхува – за работата си, за хляба си, за бъдещето си, за здравето, дори за мисленето си. Бремето на многото експерименти го виждаме наяве.“

Независимо на какво дължим ориста си като народ, нямаме право да свеждаме глава, но умението да се съпротивляваш е и дар Божи, допълни писателят.

Той приветства протестите на млади и умни хора през 2020 г. като знак срещу безвремието и инертността на обществото.

„Свободата на словото не винаги изповядва словото на свободата, но медиите са рупор, който трябва да вдъхва вяра у хората.“

Чуйте разговора на Ива Дойчинова със Сергей Комитски.