Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа

Снимка: YouTube
Асоциациите с думата "ледник" обикновено са с безкрайната бяла шир на Антарктида или Гренландия. Или поне огромните ледено-снежни площи в Алпите, по които се карат ски почти целогодишно и които са превърнати в туристически атракции. Малко известен факт е обаче, че в България също си имаме ледници. 

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа. Запалените планинари вероятно много пъти са ги виждали, преминавайки през местността Голям Казан и под страховития скален ръб Кончето, но малцина знаят, че макар и значително по-малки от Алпийските, по всички научни критерии това са микроледници и то на поне два века.

На Балканите глациерни форми има само още в Динарските планини - в Албания и Черна гора. Това е удивително, защото за нашия климат се смята, че надморската височина, над която има условия за образуването на ледници, е 3200 м.

Глациерните форми в Пирин привличат вниманието на учени повече от 6 десетилетия. Наскоро излезе и първият документален филм на списание Българска наука, посветен на българските ледници.

Ледникът под връх Вихрен привлича интереса на учените още през 50-те години на ХХ век, когато ст.н.с. Владимир Попов от Географския институт провежда климатични наблюдения в циркуса Голям казан под Вихрен. Малкият туристически заслон "Казана" е построен тогава, за да бъде първата в България високопланинска геофизична станция с метео пункт към нея. 

По-късно, през 90-те години на ХХ в., наблюдения и изследвания върху пиринския ледник започва и германският учен Карстен Грюнвалд. Тогава е направено и първото въглеродно датиране на възрастта на ледника. 

Най-старият сняг в състава му, взет чрез сондаж на дълбочина над 10 м, е на повече от два века, но всъщност ледникът вероятно е много по-стар, разказва доц. д-р Емил Гачев от Югозападния университет, който вече 12 години ги проучва.

Но не размерът, а скоростта, с която се променят ледниците има значение. Макар и пиринските ледници да са твърде мънички, за да служат като значими водохранилища или да имат особено влияние върху екосистемите, те са важен индикатор за влиянието на климатичните промени, в това число за ефектите и скоростта на глобалното затопляне.

Въпреки че размерът им силно варира и в двете посоки от година на година, общата тенденция е към притеснително намаляване на обема им. Нещо повече, учените доказват, че съществува един дълъг период, в който поради топографски особености и вследствие на силното намаляване на размера им, микроледниците стават независими от климатичните фактори до един момент. Тази граница обаче вече е премината.

Би било тъжно да загубим пиринските ледници - най-южните ледници в Европа. По-обезпокоителното в случая е, че съдбата им е зловещо напомняне, че промяна в климата само с 3 градуса, ще изличи живота на земята такъв, какъвто го познаваме.

Чуйте повече в разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 25.11.25: В търсене на вечния политически месия, който да ни спаси

В коментарното предаване “Форум” гост е политологът Ивайло Илиев , който заедно с водещия тази седмица Лъчезар Христов, обсъди следните теми: протестите срещу правосъдната система и финансовата сфера; контекстът, в който се формира Бюджет 2026 и необяснимата неотстъпчивост; нарастващото социално напрежение и по-ниското доверие в..

публикувано на 25.11.25 в 19:01
Росица Петрова

Хората са по-информирани за начините за решаване на конфликти

В свят, в който напрежението често остава премълчано, а думите се заменят с тишина и гняв, една инициатива идва с надежда за разговор, разбиране и общ път напред. Фондация "ДоброДарители" провежда проект, който цели да превърне конфликтите не в задънена улица, а в мост между хората. Проектът се нарича "Да трансформираме предизвикателствата на..

публикувано на 25.11.25 в 17:35

Строителният сектор - водещ двигател на икономическия ръст в България

Жилищното строителството е с най-съществен относителен дял към БВП спрямо останалите сектори, с 11% ръст на годишна база. Секторът отбелязва и над 5% увеличение на заетостта за изминалата година, като осигурява работа на над 156 хил.души.  Това сочат обобщени данни на Националната асоциация на строителните предприемачи. От там отбелязаха, че..

публикувано на 25.11.25 в 17:11

Група No More Many More са готови с пети пореден албум, който ще представят с концерт

Посрещнахме отново група  No More Many More  - Владимир Иванов, Методи Кръстев и Радослав Гергов, в предаването "Добър вечер, София", които ни донесоха радостната новина, че вече са готови със своя пети студиен албум, песните от който се готвят да изсвирят на живо пред своята публика в голям концерт на 28 ноември, в пълен състав.  Основателят..

публикувано на 25.11.25 в 16:29
Иван Армянов

98% от европейците дишат силно замърсен въздух

С настъпването на отоплителния сезон проблемът с качеството на въздуха в учебните заведения отново излиза на преден план в цяла Европа. Данни от международни проучвания показват, че замърсеният и застоял въздух има сериозно влияние върху здравето, концентрацията и когнитивните способности на децата. Изследване на СЗО от 2023 г. Публикувано от The..

публикувано на 25.11.25 в 16:15
Лидия Витанова

Когато говорим за редки заболявания експертизата е доста разпиляна

София ще бъде домакин на първо по рода си специализирано обучение за млади хирурзи в областта на редките тумори в България. За първи път страната ни ще бъде проведено структурирано обучение, насочено специално към млади хирурзи, които искат да развият експертиза в областта на редките злокачествени тумори. “Истината е, че когато говорим за редки..

публикувано на 25.11.25 в 15:43

BoiL издава дебютен албум и сингъл - Don't look inside

Идвайки от морския град Бургас, BoiL се издига от ъндърграунд музикалната сцена като певец и басист. Опитът му с множество различни стилове – както в студио, така и на живо – и работата му с много уважавани български артисти и групи (P.I.F., Jeremy?, Стенли, Иво Димчев, Hellion Stone, Y A N A, Дивна, Яви, Веси Бонева и др .) го отвеждат..

публикувано на 25.11.25 в 15:13