Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа

Снимка: YouTube
Асоциациите с думата "ледник" обикновено са с безкрайната бяла шир на Антарктида или Гренландия. Или поне огромните ледено-снежни площи в Алпите, по които се карат ски почти целогодишно и които са превърнати в туристически атракции. Малко известен факт е обаче, че в България също си имаме ледници. 

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа. Запалените планинари вероятно много пъти са ги виждали, преминавайки през местността Голям Казан и под страховития скален ръб Кончето, но малцина знаят, че макар и значително по-малки от Алпийските, по всички научни критерии това са микроледници и то на поне два века.

На Балканите глациерни форми има само още в Динарските планини - в Албания и Черна гора. Това е удивително, защото за нашия климат се смята, че надморската височина, над която има условия за образуването на ледници, е 3200 м.

Глациерните форми в Пирин привличат вниманието на учени повече от 6 десетилетия. Наскоро излезе и първият документален филм на списание Българска наука, посветен на българските ледници.

Ледникът под връх Вихрен привлича интереса на учените още през 50-те години на ХХ век, когато ст.н.с. Владимир Попов от Географския институт провежда климатични наблюдения в циркуса Голям казан под Вихрен. Малкият туристически заслон "Казана" е построен тогава, за да бъде първата в България високопланинска геофизична станция с метео пункт към нея. 

По-късно, през 90-те години на ХХ в., наблюдения и изследвания върху пиринския ледник започва и германският учен Карстен Грюнвалд. Тогава е направено и първото въглеродно датиране на възрастта на ледника. 

Най-старият сняг в състава му, взет чрез сондаж на дълбочина над 10 м, е на повече от два века, но всъщност ледникът вероятно е много по-стар, разказва доц. д-р Емил Гачев от Югозападния университет, който вече 12 години ги проучва.

Но не размерът, а скоростта, с която се променят ледниците има значение. Макар и пиринските ледници да са твърде мънички, за да служат като значими водохранилища или да имат особено влияние върху екосистемите, те са важен индикатор за влиянието на климатичните промени, в това число за ефектите и скоростта на глобалното затопляне.

Въпреки че размерът им силно варира и в двете посоки от година на година, общата тенденция е към притеснително намаляване на обема им. Нещо повече, учените доказват, че съществува един дълъг период, в който поради топографски особености и вследствие на силното намаляване на размера им, микроледниците стават независими от климатичните фактори до един момент. Тази граница обаче вече е премината.

Би било тъжно да загубим пиринските ледници - най-южните ледници в Европа. По-обезпокоителното в случая е, че съдбата им е зловещо напомняне, че промяна в климата само с 3 градуса, ще изличи живота на земята такъв, какъвто го познаваме.

Чуйте повече в разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 31.01.25: ИИ и следващата технологична революция

В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица  Георги Захариев – основател на Finance Academy, и  Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН,  обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..

публикувано на 31.01.25 в 18:35

В очакване на нов конкурс за главен архитект на София

Конкурсът за нов главен архитект на София се обещава от август месец. Най-притеснителното е, че има една тенденция за обезличаване на професионалната позиция на главния архитект с лозунги за това, че трябва да има намаляване на презастрояването, да се направят сложни процедури и да се спрат или силно да се намалят издаваните разрешения за строеж,..

публикувано на 31.01.25 в 17:03
 7 издание

Бяха отличени младите спортисти "Спортист на годината за Община Елин Пелин"

Седмото издание на инициативата “Спортист на годината на Община Елин Пелин“ бе проведено в общинската спортна зала. Присъстваха спортисти, треньори и почетни гости. Бяха излъчени победители в три официални категории -  “Индивидуални постижения“ ,“Отборен спорт“ и “Спортист – любимец на Община Елин Пелин“. “За седма поредна година ние..

публикувано на 31.01.25 в 16:46
Проф. Асен Дудов

Няма генетичен тест, който да покаже, че може да се развие някаква форма на рак

На 4 февруари ще отбележим Световния ден за борба с рака. През 2024 г. оценки на Световната здравна организация показаха, че през 2050 г. броят на диагностицираните случаи на рак в световен мащаб ще се увеличи с до 77% в сравнение с диагностицираните през 2022 г.  По този повод през днешния ден се проведе и дискусия “Иновативни терапии и..

публикувано на 31.01.25 в 16:35
Константин Ковачев и Кубрат Аргилашки

"Спални места" и "Ковачев Live Band" със съвместен концерт на 1 февруари

На 1 февруари, в столичен клуб, бандата "Спални места“ ще изнесе съвместен концерт с "Ковачев Live Band“, на който ще звучи много рок музика. Това е първият концерт за група "Спални места“ за 2025 г., каза пред Радио София Кубрат Аргилашки. "Имаме си и нов басист. С него пишем и нови песни, по нов албум. Решили сме тази година да е ни е..

публикувано на 31.01.25 в 15:53
Георги Иванов - писател, сценарист, драматург

"Бу и Фу и странното нещо на дървото" - за бухалите и децата без умаления, но с умиление

Писател, радиоводещ и сценарист на филми, сериали и театрални постановки, отскоро автор и на книги за деца, преди всичко баща и едно е ясно – харесва му да разнищва отношенията между деца и родители, децата и света около тях. Това е описанието в първата му детска книга "Бу и Фу и странното нещо на дървото“. История, в която става въпрос за..

публикувано на 31.01.25 в 15:22
Отломки от разбилия се самолет

Недостатъчно служители в контролната кула преди авиокатастрофата над Вашингтон

Според правителствен доклад за обстоятелствата около катастрофата, цитиран от “Вашингтон Пост” и “Ню Йорк Таймс”, контролната кула е била с по-малко хора. Имало един човек трафик-контрол, който е работил с хеликоптери и самолети, работа, която обикновено се върши от двама служителя. В заключението на доклада се посочва, че броят на служителите не е бил..

публикувано на 31.01.25 в 15:08