Всяко време има своите предизвикателства. В сравнение с времето преди 30 години на журналистите днес е по-лесно, но в друго отношение има повече трудности. Заради огромния информационен поток и многото гласове (включително и платени или фалшиви), днес е много по-трудно да бъдеш чут. Да бъде чута качествената журналистика.
Това коментира пред Радио София журналистът и публицист Петко Георгиев, който е сред водещите на радиоемблеми като предаванията „12 + 3“, „Нощен Хоризонт“, „Неделя 150“.
Провокиран в деня, когато отбелязваме 86 г. от създаването на БНР, той призна, че се е привързал към радиомагията още като тийнейджър, слушайки БиБиСи и музикални предавания на къси вълни. Дебютирал е в „романтичните“ часове на нощния блок, след това е участвал в подготовката и реализацията на новаторското „12+3“, което стартира „в последната година на комунизма“ – 1989-а.
„Има огромна разлика между разрешеното слово и свободното. По време на перестройката имаше разрешено слово и много малко свободно. Тогава много хора направиха впечатление – у нас и в Съветския съюз, по радиото и по телевизията – с това, че сякаш нарушаваха табутата и правенето на журналистика. Днес обаче е доказано, че това се е правело по инициатива на партийното ръководство, а в някои случаи – на политическата полиция“, каза още Георгиев.
Според него едно от основните предизвикателства пред радиото днес и дигиталната трансформация, пътя, по който качествената журналистика отново да стигне до многобройните си потребители, които имат нужда от нея.
Границата между пропагандата и фалшивите новини често е само символична, смята журналистът.
„Медията е екипно изкуство. Редактори, водещи и репортери в „12+3“ бяха добре трениран отбор. За съжаление този сплотен екип беше разбит по поличитеска поръчка.
Без да изпитвам кой знае каква носталгия, горд съм, че има към какво добро да се върна“, посочи още Петко Георгиев.
С него разговаря Гергана Пейкова.
Българското национално радио чества 86 години от създаването си. На 25 януари 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който одобрява наредба-закон за обявяване на радиоразпръскването в България за държавна собственост. За първи директор на..
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми:..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици ,..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите,..