Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Диана Благоева-Стефанова - ръководител на сектор “Лексикология и лексикография” в БАН:

Думата “срутище” нито е нова, нито е образувана в последно време от журналисти

Последните седмици, покрай инцидентите, при които големи скални маси се стовариха на пътното платно и блокираха движението по няколко големи пътни артерии, се появи и един филологически спор, касаещ думата “срутище”.

Разбира се, арена на този спор станаха социалните мрежи, а фокусирайки се върху значението и употребата на думата “срутище”, остана извън общественото внимание фактът, че в страната има 990 активни свлачища от общо 2200, които са регистрирани.

“Думата “срутище” нито е нова, нито е образувана в последно време от журналисти, както се чуха мнения напоследък. Тя присъства в българския речников фонд от поне 100 години. От 20-те години на XX век срещаме нейни употреби в книги, литературни произведения, научни и периодични издания.

Тя продължава да се употребява активно и днес, но основно в научни издания и текстове, защото има повече характер на термин в геологията, земната механика и някои сродни науки”, казва проф. Диана Благоева-Стефанова - ръководител на сектор “Лексикология и лексикография” в Българската академия на науките. Думата “срутище” означава свличане, събаряне на големи скални маси, както и мястото, където е имало такова срутване.

Според специалистите, срутището представлява вид свлачище. Думата “свлачище” всъщност има по-широко значение - то е природно явление, при което се свличат земни маси, но те могат да бъдат както твърди, така и меки като пръст, почва и подобни.

“Думата “срутище” не нарушава никакви закони - словообразувателни или семантични. Тя е образувана по един много активен словообразувателен модел, с който се образуват означения за места. Този модел включва глаголна основа + суфикс “-ище”. По него са образувани думи като летище (от глагола летя), игрище (от глагола играя), свлачище (от глагола свлека, свличам се).

Чайте още за етимологията на думата “срутище” от разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

През фестивала оглеждаме живота си

Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..

публикувано на 09.02.25 в 11:56
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова

Толерантността се възпитава

Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..

публикувано на 09.02.25 в 10:51

Нещо се случва, но не е наяве и в диалог с местните общности

Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..

публикувано на 09.02.25 в 09:51

Художникът трябва да умее да беседва с природата

Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..

публикувано на 09.02.25 в 09:27

Историята оживява - Боян Трайков, предаване първо

Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..

публикувано на 08.02.25 в 16:00

Софийски разкази - квартал Лозенец, част 1

Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ?  Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..

публикувано на 08.02.25 в 15:00
Васко Абаджиев

Адресите на любовта – цигуларят Васко Абаджиев

В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...

публикувано на 08.02.25 в 14:00