Пресъздадени мечти с Якоб Бро

Якоб Бро е датски китарист, когото имахме удоволствието да покажем на поредния „Джаzz+ фестивал” в 2012. В 2021, с ново трио и също толкова мечтателна музика, той отново привлича вниманието. Премиерно излъчване от албума - в "Слънчев джаз+" по Радио София в петък, 19 март от 23 ч.

На мястото на барабаниста Йон Кристенсен, когото слушаме с Кийт Джарет, Ян Гарбарек и Паоло Фрезу, сега е Хорхе Роси. Тромпетистът Арве Хенриксен ни е познат  заедно с Терйе Исунгсет, като ваятел на ледени звуци.

Музикантите се събират за пръв път на записите на албума „Ума Елмо” с музиката на Бро. Това са имената на дъщеря му и сина му, но посвещенията продължават още с втората пиеса. „На Станко” е в чест на полския тромпетист Томаш Станко, с когото Бро свири в началото на кариерата си с ЕСМ. В нея е единственото интро с барабани. 

„Музика за черни гълъби” е за Лий Кониц, с когото Бро концертира дълго време. Тя продължава лиричното начало с „Пресъздаване на една мечта” и затвърждава характерната конструкция на повечето парчета. А именно, подемане на темата от тромпета, неуловим съпорт от китарата и субтилно поддържане на темпото от ударните. В „Household" тромпетистът на моменти сменя мундщука си със саксофонен и звучността става като на бас кларинет.

Дуетите тромпет - китара са фини, с неповторимата красота на снежинките. За някои, атмосферите са приглушени като отиващо си зимно слънце, лично за мен е обратното, усещам ги като изплуване от мрака. Ефектите на китарата варират от елегантни реверби до раздиращи дисторжъни само в рамките на една минута. 

Tова далеч не значи, че контрастът е сред доминиращите изразни средства на албума. "Ума Елмо" не доскучава с бавното си темпо, кинематографичността му напомня най-характерното, заради което се харесва скандинавското кино. Вторите планове, недоизказаността и внушенията на един особен, но далеч не абстрактен хуманизъм. Всичко това струи от музиката, с която Бро щедро раздава надежди, които зависят и от нас за сбъдването си.