Двата залога на тези избори очертаха два полюса. Едни се бореха за 60 милиарда, други – мислещи стратегически – в за бъдещето на България.
Коментира пред Радио София проф. Анна Кръстева.
Резултатите от проведените избори показват края на много тенденции.
Край на безалтернативността на ГЕРБ – гражданите отдавна знаеха за този край, искаха го, демонстрираха го по площадите през последната година. От ГЕРБ се правеха, че не чуват в името на огромните европейски средства. Край на политическата арогантност - ГЕРБ от една страна (урокът тук май още не е научен) и ДПС, от друга. Арогантността да говориш за България, каквато българите не виждат. Страната, която в ЕС е най-бедна и корумпирана и която за 10 години управление не е помръднала.
Не само БСП претърпя огромна загуба, но това не е само партиен крах. Цялото ляво политическо пространство се опразни. Нинова изпразни БСП от съдържание, сега я изпразни и от електорат. Бяха пропуснати важни дискусии.
БСП се превърна в малка партия без никакъв профил.
Може да се нарече европейска тенденцията от агресивен национализъм към афективен патриотизъм. Брокерите на ВМРО използваха реторика на омраза. Но очевидна не това се харесва на българските граждани. В противовес Слави Трифонов предложи възрожденски и други песни, които сплотяваха българите като нация
Край на ДПС като балансьор. Също историческа промяна. Петото място отговаря реално на политическата тежест на тази партия. Вотът е електорален и без конкурент като политическа сила и без спорната фигура на Делян Пеевски.
Най-голямата промяна е в яркия глас за бъдещето. Понятия, мотивация, които присъстваха по плакатите на протестите.
„Сегашната ситуация описвам като постдемокрация. ГЕРБ осъществи низходящата тенденция на демократичното ни развитие. Има институции, избори, партии, медии – повечето хванати за гърлото и изпразнени от съдържание.“, каза още проф. Кръстева. - „Мощната клиентела, която създаде ГЕРБ е на две нива – администрацията и близките фирми, които печелят проекти с еврофинансиране. Всички те възпроизвеждат клиентелистки вот.“
По думите на експерта по политически науки, формации като „Демократична България“ се опитват да осъществят обратната тенденция и да върнат страната на едно по-високо демократично ниво – автентично европейско, по-зелено начало.
С проф. Кръстева разговаря Лили Големинова.
Ранните срещи на Иван Вазов със София са темата ни днес - дни след рождения му ден: Вазов пристига в София да се кандидатира за преводач на строящата се жп линия София-Кюстендил. Къде отсяда в София в 1874, когато иска да си получи заплатата? "Големи разходки извън града не бяха възможни" - четем в спомените на поета. "Витошо мила, горо зелена" е..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Почитателите на Аспарух Лешников ме намериха в музея в Хасково, където съм уредник. Те почти не вярваха, че ще излезе нещо около юбилея му. Поканихме внучка му Джесика от Лондон, оперна певица да пее репертоара му. Тя ни спомена за семейния им архив и обещах, че книга ще има и тази година тя стана..
В тежък развод пламва любовта на биохимичката и юристът Ева Соколова е професор по биохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.Йордан Соколов е изявен юрист, председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи,..
Кюстендил, "Хисарлъка експириънс", на фестивала на приключенията и изживяванията, който открихме снощи в " Добър вечер, София ". Сега сме в съвместната продукция с Програма "Христо Ботев", условно наричана "Семейно РадиоКафе". Пръв гост ни е кметът на Кюстендил, Огнян Атанасов : "Това е страхотно място, нямам търпение да дойде 21:30, когато излизаме..
Фестивал "Хисарлъка експириънс" - Кюстендил е изборът ни за "Добър вечер, София" и за "Радиокафе" на следващата сутрин. Пръв гост е Даниел Петров - Аврам: "Планираме нещата за следващия фестивал веднага след края на предишния. Няма как подобно събитие на подобно място да се направи без подкрепата на общината, която вижда потенциала. Екипът ни е..
Към 1 януари 2025 г. населението на България е било 6 437 360 души, което е с 8121 по-малко спрямо началото на 2024 г.. Това показват последните оценки на Евростат, публикувани по повод Световния ден на човечеството. За сравнение, през 1960 г. населението на страната е възлизало на 7 829 246 души. Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4..
“В периода между 6. и 8. клас вече говорим за начало на пубертет и това е период, свързан както с много бързо израстване чисто физически, така и емоционално, психически и социално. Юношите са изправени пред много промени и една от тях е смяната с гимназията и този ключов период, свързан с кандидатстването, изпитите и подготовката за тях”. Това..
Разкъсана облачност
Ясно