София. Адресите на любовта – любовните истории на Чудомир.

Две жени на име Мара белeжат живота на писателя и художник Димитър Чорбаджийски, известен на цяла България с псевдонима си Чудомир. Малцина знаят, че авторът на едни от най-смешните разкази за бита и душевността на нашенци от първата половина на ХХ век е подложен на гонения, близки до тези на първите християни, от съпругата си Мара. 

Строга и серт жена, тя не одобрява другаруването му с казанлъшките бохеми и макар съвместният им живот да се проточва 46 години, той е низ от непрекъснати дърления и скандали. Мнозина се кълнат, че всички зли свахи и кикимори в творбите му, носят по нещичко от чепатия й нрав. 

Собственоръчно изрисувана от Димитър Чорбаджийски-Чудомир покана за годежа му с Мара Нонова пази учителят по английски от Казанлък Цветнин Станчев.

Поканата е сътворена върху дебело парче картон 80 на 40 сантиметра в характерния за писателя пиперлив стил. Надписът "Пут-ка-на" е изписан дъгообразно под две сърца, пронизани със стрела и два огромни змея. В десния долен ъгъл зевзекът е залепил бяла връзка за обувки, вързана на фльонга като панделка, а под финалните думи дяволче е приседнало върху възглавница.

От закачливия текст става ясно, че на 19 март 1921 г. Чудомир призовава приятелите си на гуляй, като всеки от тях е поканен със смешния си прякор. „Довечера, 19-ти март, масово елате на моя годеж. За да чуетe буйната реч на моя приятел Виното и дружно и с пълни ръце да протестираме, че суджука толкова се вдигна...”, е написал Чудомир.

Сред посочените в „путканата” са Нона Спринцовкова Тинктурова, барон Танцьорски фон Диги йок, Леда Мина фон Монголиум, Мис Райнхол фон Чардаш, контеса Гана Щраси праси Махленска, Донка фон Дългокракова, граф Лемофан тамбура Тамбуров, Генчо дел Болт Балкански и други - общо 17 човека.

Мара ненавижда софийските приятели на мъжа си, които му гостуват с дни, примамени от хубавото му вино и безкрайното му гостоприемство.

Един ден, когато и двамата лежат с висока температура, болни от свиреп грип, Чудомир й казва със свойствената си горчива ирония: „Какво ще правим ние с теб след време, с посредствени таланти и без деца?"

Макар да враждуват непрекъснато, Димитър и Мара никога не отварят дума за развод. А когато тя лежи в болница с лаймска болест след ухапване от кърлеж, той пише в дневника си „По-добре да е злобна към мен, но да остане жива. Свикнал съм с нея.“