На Цветница с Кварто квартет и музиката на Аренски и Шуберт

Музикантите от Кварто квартет са подготвили програма, с която да направят Цветница още по-специална за своите слушатели. Тази неделя в зала България те ще изпълнят две камерни творби, в които има по 2 виолончели. „Второто“ виолончело пристига направо от Страсбург в лицето на Александър Сомов. 

"Започнахме да оформяме тази идея още преди година със Сашо – разказва в Радиокафе Иван Пенчев, създател на Квартои първа цигулка, - като искахме да съберем тези две великолепни произведения, започвайки с Втория квартет на Аренски, в който вместо втора цигулка, композиторът използва още едно виолончело. Получава се една дълбока звучност, сякаш човек си е усилил басите като слуша музика в къщи“. 

Добавя, че този квартет е изключително познат и често изпълняван по света, но у нас е познат по-скоро в оркестровата му версия. „Музиката на Аренски е прекрасна, той е бил голям почитател на Чайковски, дори  посвещава именно на него тази творба. Самият Аренски използва често руски песнопения, но в случая е „взел“ църковни мотиви от руската православна музика и ги е поставил в основата на темите в квартета“ – споделя Иван Пенчев. „И тъй като ние винаги се стремим да правим програми, свързани с конкретния ден, на Цветница с музиката на Аренски ще доведем природата в зала България, защото музиката на Аренски напомня на простора на тайгата или на разходка из гората“ – разкрива още от концепцията на Кварто квартет за този концерт.

Втората творба е един прочут и обичан квинтет от Франц Шуберт, като лично за Иван Пенчев това е една от най-красивите творби изобщо в света на класическата музика. „Квинтетът в до-мажор е едно от последните произведения на Шуберт. Той много е харесвал Бокерини и е изучавал творчеството му. Това е причината тук да използва две виолончели вместо две виоли, както е при Моцарт“ – продължава разказа си първият цигулар на Кварто. „Творбата е едновременно весела, завършва с един вихрен унгарски танц с мелодии, взети сякаш от селската кръчма, но с една покъртителна втора част, която мен  лично винаги ме разплаква“ – казва той. „Усмивката при Шуберт е ведра и добродушна, а тъгата излъчва някаква вътрешна добрина“.