Развитието на София трябва да се основава на план и данни. Целта е бъдещето на столицата да не бъде под въздействието на субективни гледни точки и да не се работи „на парче“, а да има връзка между отделните части. Необходима и е координация на различните инстанции, които участват в планирането и изпълнението. Заинтересованите страни трябва да участват в процесите.
Това коментираха в студиото на Радио София урбанистът Емил Христов и социологът и урбанист Миглена Герасимова, които са в екипа на „Софияплан“, изработил новия план за интегрирано развитие на Столичната община – Програма за София, който ще насочва програмно финансиране от Европейския съюз в периода 2021 – 2027.
В програмата се предлага дефинират 14 цели за развитието на Столична община и 105 квартала, села и местности (обобщени в 7 групи), които имат най-голяма нужда от намеса в следващите 7 години.
Специалисти са направили сравнителен анализ на различните столични квартали на базата на определени индикатори. По този начин изпъкват проблемите и областите, нуждаещи се от подобряване.
В Програмата за София ще бъдат заложени следните зони за приоритетно развитие чрез източници на европейско финансиране: централната градска част, в която попадат 21 зони за намеса; широкият център и старите периферни квартали – 13 зони; територии с предимно нискоетажно застрояване (околоградски район) – 56 зони; територии с предимно комплексно застрояване (жилищните квартали) – 7 зони; териториите в южните квартали на града, които се развиват през последните години – 4 зони; индустриалните територии – 3 зони; природни територии (паркове, градини, земеделски, горски) – 1 зона.
Целите на Програма за София произлизат от дългосрочната стратегия “Визия за София 2050” и са съобразени с действащите европейски и национални стратегически документи. Освен това са взети предвид и изводите от анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние на Столична община, направен в първия етап от подготовката на Програма за София.
По думите на Миглена Герасимова документът задава рамка, изпълнението ще ангажира различни участници. Предстои поредица от публични дискусии в зоните за въздействие.
След това Програмата за София ще бъде внесена за разглеждане в Столичния общински съвет.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност