Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Юли може(м) и без пластмаса

Българският евродепутат Радан Къневй очаква България да започне прилагане на евродирективата от началото на 2022 година

| обновено на 01.07.21 в 18:05

Започна месецът, в който и тази година се провежда световната инициатива за намаляване употребата на еднократни пластмасови продукти и ограничаване на замърсяването с такива отпадъци.

В България „Юли без пластмаса“ се провежда за четвърта година.

Най-лесният начин да (започнем да) ограничаваме пластмасата във всекидневието ни е като изберем стъклена или метална бутилка за вода, посъветва слушателите на Радио София Елеонора Йосифова от екологичното сдружение „За земята“.

Да използваме чаша за многократна употреба, дори когато ходим на бар. Да използваме такъв съд и за храна.

Да припомним, че от 3 юли влиза в сила европейската директива, според която се забраняват много пластмасови продукти за еднократна употреба. Сред тях са вилички и лъжички, бъркалки, сламки, дори клечки за уши от пластмаса.

МОСВ трябва транспонира тази изисквания в българското законодателство и да следи за изпълнението както на тази директива, така и на други амбициозни и благородни цели. Очаквам с общественото обсъждане хората да разберат защо е важно да намалим еднократната пластмаса, подчерта Елеонора Йосифова.

С нея разговаря Антония Каменичка.

Радан КъневЦелта на директивата е ясна – да се ограничи огромното количество пластмаса и отпадъци, с които се зариваме през последните десетилетия и да се премине към еднократни разградими или лесни за обработка материали“, коментира пред Радио София Радан Кънев, заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент.

По мнението на Кънев списъкът от забранени пластмасови изделия тепърва ще бъде разширяван, директивата е „скромна“.

Той коментира, че България обикновено се влачи след процесите, дори и по важни въпроси, какъвто е екологичната директива.

Транспонирането у нас е забавено, дори обществото ни няма достатъчно информация и подготовка.

По такива въпроси не е нужно да чакаме решения на европейските институции. Хората и управляващите трябва да преценят и да приемат ограничения, които са в полза на бъдещето ни, допълни Радан Кънев. Той очаква приложението на евродирективата в България да е факт от началото на 2022 година.

  • Чуйте мнението на Теодора Младенова, зам.-управител на една от най-големите компании в България, които произвеждат опаковки за храна. Фирмата й почти няма да бъде засегната от европейската директива, но обясни как ще се отрази на бизнеса. 
    Младенова е скептична, че документът на ЕС ще постигне поставените цели.
  • Според Стоян Вакареев - изп. директор на една от големите фирми за производства на пластмасови изделия, въвеждането на директивата ще доведе но милиони загуба, защото тези продукти са около 30% от асортимента.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00