И топлото, и студеното време влияят на нашето здраве. Те могат да увеличат заболеваемостта и дори смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Това каза в ефира на радио София проф. Яна Симова, изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт.
„Много е важно да знаем оптималните температури за отделните географски ширини, защото по този начин хората са свикнали на дадено ниво на температура и реагират твърде различно на промяната й“, каза проф. Симова.
Тя даде пример с Хелзинки, където средната лятна температура е между 14 и 17 градуса и човек живеещ там би реагирал на сегашните температури у нас с топлинен шок. Жител на Банкок, където средните летни температури са между 26 и 29 градуса, би го приел като леко затопляне и дори не би го отчел, добави проф. проф. Яна Симова.
„Повишаващите се температури могат да доведат до по-висока честота на миокарден инфаркт и сърдечна недостатъчност, дори на сърдечно-съдова смърт и на внезапна сърдечна смърт“, каза изпълнителният директор на Българския кардиологичен институт.
Високите температури оказват влияние на артериалното налягане, като го повишават. Кръвта се сгъстява, което затруднява сърдечната дейност и може да се стигне до топлинен удар. Проф. Симова препоръча да не се подлагаме на рязка смяна на температурата, да пием повече течности и да носим свободни и широки дрехи.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...