“Аз не съм сигурна, че реакцията, по отношение на диалектното, трябва да окачествим като раздразнение. Още повече от страна на носителите на едни регионални особености по отношение на техни сънародници от друг регион, с други особености.
По-скоро става дума за усещане, че определена особеност е силно диалектна, след като е различна, и то при диглосната конфронтация, т.е. когато се противопоставят не диалект - диалект, а диалект - книжовен език“, посочва проф. д-р Ана Кочева, ръководител на секция „Диалектология“ в Института за български език при БАН.
Съвременният книжовен език, по отношение на фонетиката, е с преобладаващи по-скоро западни черти. В книжовния език липсва мекостната корелация (меките съгласни, характерни за източните и югоизточните диалекти).
В книжовния език липсва редукция, т.е. промяната на широките гласни в тесни, когато са вън от ударение. Липсва също генерализираната винителна форма (глъвъта, рикъта - характерни за района на Велико Търново).
“Когато носителят на книжовния език, като улови подобни особености, веднага ги дефинира като силно диалектни. За мен много по-смущаващо е съдържанието на даден разговор или по-скоро липсата на съдържание в определен диалог, а не толкова фонетиката”, казва проф. Кочева.
В диалектоложките експедиции, които провеждат екипно през последните години и които проф. Кочева счита за най-крупното изследване на диалектите на цялата езикова територия през XXI век, тя е забелязала, че хората владеят и книжовната норма, и родния си диалект, и могат да превключват кода, когато се налага.
Чуйте още в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..
Александър Шпатов и поредната инициатива " 2025 книги за българските библиотеки". За поредна година по повод 24 май, читАлнЯта предизвиква всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки. Целта тази година са 2025 нови книги до края на юни, които ще се дарят на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна...
Георги Кузмов, кмет на район Оборище представя поредното издание на " Голямата маса на Оборище". Сърцето на район Оборище ще посрещне съседи, артисти, малки и големи бизнеси и хора около „Голямата маса“ – онова специално място, където непознати стават съседи, а споделената храна е повод за нови приятелства. Да споделиш храна със съседа е безценно...
Ема Паунова ни кани на откриване на летния сезон на Витоша с голям празник. Два лифта ще работят и това лято над София. В деня на откриването, на долна станция на Витошко лале 1 ще има музика и изненади за туристи и колоездачи: "Откриваме трасето за спускане на колоездачите по Витошко лале, а утре празникът ще е специален за децата и..