Арбанаси очарова не само с архитектура и история. Началото е с Отец Славчо Иванов – свещеник в храм Св. Николай – Велико Търново, който разказва за големия празник "Успение на Света Богородица":
Естествено, разговор за историята и настоящето на Арбанаси не може без участието на Тошко Кръстев – кметски наместник на селото:
"Името е било и Загорие, тогава са построени и три манастира. Разцветът му е през 17-18 век. След опожаряването му през 1798 никога не достига до тези висоти. В момента има 290 постоянно местоживеещи.
Имаме 1200 легла, 25 хотела и 25 заведения. Музейните ни обекти са много посещавани. Близостта до Велико Търново е предимство. Името ни се чува и популяризира."
Кметският наместник разказва и за колекцията си от стари кантари, и за рецептата си за домашно ципуро, и за местните специалитети - "Арбанашка мозайка" и заек по ловджийски.
Доктор Теменуга Георгиева – завеждащ отдел в Регионален Исторически музей Велико Търново обръща вниманието ни към местните забележителности на града и околностите:
"По традиция Арбанаси празнува на Голяма Богородица. Поминъкът на селото е бил скотовъдство и търговия с добитък и суровини от животните. Също и бубарство и копринарство, с пазари във Влашко, Трансилвания и Централна Европа.
Арбанашката къща има специфична архитектура с албанско, цариградско и влашко влияние."
Реставраторът Катя Буланова ни разказва повече за тях:
"Тук е имало гъсти гори от бряст, който е бил използван и в строителството. Около черквата са били най-богаташките, изцяло от камък. В по-късен етап, в 17 век, къщите стават по-широки, появяват се дървени чардаци. Прозорците са били с красиво ковани решетки. Спомням си капаците със страхотната им дърворезба.
Имало е голямо училище с 12 прозореца на фасадата, още в 1774 г. Децата са учили български и гръцки, като за търговия. Училището е било светско. Културата на селото почива и на икономията на водата. Къщите са били от градски тип, във всяка е имало и баня. Помня и старата баня от 17 век, била съм 5-6 годишна."
Гинка Стефанова - председател на клуба на пенсионера и почетен гражданин на Велико Търново:
"Била съм и учител, и директор, затова съм награждавана. В деня на празника съм направила телешки гювеч. В гювеча слагам всичко, което имам в градината. Задължително и българска ракия - имаме и слива, и грозде."
Златина Димитрова – ПР на Музикален и драматичен театър "Константин Кисимов""Фестивалът "Сцена на вековете" е уникален. Екипът ни е щастлив - имахме премиера на "Травиата" с публика от България и чужбина. На 10 септември от 20 ч. е премиерата на оперетата ни "Българи от старо време". Ще има майсторски клас на примата Красимира Стоянова - имаме 20 участници, които тя е избрала. С 13 от тях, тя ще работи активно. Ще има техен концерт накрая."
В края на август започваме репетиции на "Службогонци" с музикалния състав, а драматичният - "На изток от рая".
Светла Йорданова – екскурзовод в Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“ го представя пред нас:
"От отварянето ни през 2013 досега, са минали приблизително 369 хиляди души. Имаме засилен интерес на гости от чужбина. Разказваме за периода на Българското средновековие 12-14 век. Показваме обикновените и болярските жилища, акцент са царските инсигнии.
Представени са и 4 занаята - монетно сечене, грънчарство, строителство и правене на оръжия. 28 са скулптурните фигури, с разширяването ни, ще станат 40. Работим от 9:30 до 18:30 без понеделник."
Арбанаси ви чака!
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..