Китен в нов ритъм

Който си мисли, че работата на журналисти и тонмайстори на морския бряг е лесна, е далеч от истината. Достатъчна е борбата с резките пориви на бриза и песъчинките във всяко непокрито отворче на техниката. Но никак не е далеч от истината, че тази работа е интересна. Както и къмпинг Китен – там, където река Караагач се влива в морето. Лили Големинова представя гостите, като началото е с организаторите и домакините.

Калин Петров  – организатор на Karaagach on Beach Music Festival: 

"Успяхме да се впишем в мястото и да усетим енергията. Като дойдохме април имаше 20 лебеда, сега има диви патици. Нещата се случиха по най-добрия начин. Идеята беше дребна - да поканим гърците със сърф-рокабили, които свирят днес, да го направят без сцена. От къмпинга ни уйдисаха, всеки откликваше на идеята. Цял ден къмпингът има фестивална атмосфера. Щеше ми се артистите да са инди и да резонират с мястото и идеята. Септември ще бъде фестивалът."

Тодор Стамов – управител на къмпинга – за сезона, караваните, палатките и цялата тази култура на ходене на море:

Децата продават неща, която сами са си направили. Те са голяма част от празника. Имаме много доброволци, има поне 10 човека по логистиката. 

Китен не е "джазов" курорт, но тук има "джазови" хора. Емоцията е повече. Не знам дали сме усетили ниша, но искаме да удължим сезона, да направим къмпингите привлекателни до 30 септември. Делфините бяха на 3 метра от брега, явно ще има риба. Изчиства се морето. Хората са отговорни. Всички са добре дошли, след 6-ти имаме намаление почти на 50%."

Полина Герасимова – за еко инициативите на плажа и работата си с една любима българска група:

"Фестивалът е направен с много любов към природата и с вкус. Винаги след сезона организираме по-голямо почистване. Като искахме да дадем сладолед на децата, които ни помагаха, те не приеха - не бяха чистили достатъчно. Фестивалът ме изненада приятно - не мисля, че пречи на който и да е от караваните. 14 години съм на този къмпинг, нашият "Весел бар" тук е на 13. Най-хубавото е, че живееш навън.

Фестивалът ни обогатява. От няколко години не гледаме към другия край на плажа, където и музиката, и усещанията са съвсем други. Чарът ни е, че не сме структурирани. Няма да се разширяваме и да правим повече неща за финансови облаги.

Две години работих като виджей с П.И.Ф. С групата решихме след като Димо го няма, той да е на екрана. Проджекшън мапингът ще е част от довечершното им представяне, ако няма силен вятър. Занимавам се с прозрачни екрани - спираш светлината, но тя минава през него. 

Един фестивал се олицетворява от артистите. Първа пред микрофона на Радио София сяда Миленита: 

"Това е най-добрата локация за интервю. Цял живот се изненадваме от тази невероятна България. Атмосферата е съвсем друга, чисто и подредено. Първият път на едно събитие има едно особено очарование. Духаше вятър, беше студено, Куфяхме на "Джеръми" с дъщеря ми, станах като нея - на 13. 

В момента имам носталгия към настоящето. Не съм била в такива безгрижни периоди. Имаме минало и бъдеще, но живеем сега, сега изживявам тази игра, наречена живот. Минаваш нива. С децата за втори път имаш детство. Много са ми интересни новите звуци, харесва ми простотата глас-бийт-технологии. Обожавам ги и чакам ъпдейтите, за да ги разцъкам. На живо очарованието е да сме малко по-естествени. Как да няма нова музика, има, уау!":

Следват две от дамите от "Пийпъл ъф Маха":

Биа от Бразилия е част от тях: "Порастнах в хорове. Дойдох като доброволец в един дом за деца, реших да остана. Уча български и говоря горе-долу.  Пътувала съм в България и мисля, че познавам повече места, отколкото българските ми приятели."

Соня и Явор от "Училище за Суинг танци и култура "Линди Хоп": 

"Може би суингът избра мен. В музиката е вплетена радостта и щастието. Имаше културен подем на тема суинг в софийските клубове. Стилът дава голяма свобода и поле за самоизразяване. Най-малките са 13-14 годишни. танцът не е хореография, а е общуване. Танците са супер заразителни. В курсовете ни сме деликатни и се опитваме да предразположим всеки с дискомфорт и накрая успехът е почти 100%. Езикът на общуването с танца е международен - водене, следване, ритми, идеи. Дозата на щастие се повишава чисто медицински и биологично. Хора, които танцуват, нямат Алцхаймер. Цялото усилие си заслужава."

Ерсин от Jeremy, които свириха снощи на сцената, но ще е част и от тазвечершната сцена:

"Публиката бе разнородна като възраст. Най-отпред имаше тийнейджъри, които бяха много активни. Много е обнадеждаващо, че си падат по рокендрола. През 2005 бе по-трудно. Новото поколение са много умни, много красиви. Могат да филтрират и избират какво да слушат и харесват. Лятото бе различно, странно, имахме много концерти - свирим през ден на различни места. Хората са зажаднели за жива музика. Запомнящо се - такова ще остава за нас лятото. Опитваме се да се провокираме. Да изкараме нас самите и слушателите от зоната им на комфорт.

Готови сме със записи и с видеоклип. Най-големият фестивал, който си мечтаем е Гластънбъри. Може и "Коачела". Щастлив съм, че П.И.Ф. ме поканиха да пея в проекта им "Приказка за П.И.Ф.". В началото ми беше странно. Димо бе музикален продуцент на първите ни записи, може би е виновникът да съществуваме на сцената на България."

С една дума - както пееше Емил Димитров в 1965: "Китен има (нов) плажен ритъм"