Говорят ли още къщите?

Марияна Мелнишка за книгата „Къщите още говорят“:

330 са къщите. Общо взето съм позитивист и оптимист. Например Видин - наистина е порталът към Европа. Сега се преоткрива. Другото откритие е Лом, пристанището на София. Той е целият в сецесион. Това е град на музиканти и философи. Дори в момента има майсторски класове. Невероятни неща открихме и в Несебър, и в Чепеларе, несломимия дух на хората. Също и Самоков - градът на зографите и фотографите.

Към София подходихме по фланьорски. Въздействието върху хората, които купуват книгите е голямо. Направи се 18-сериен филм за историята на софийски къщи. Открихме места, свързани със страданията на знаменити личности след 9 септември, което доказва колко сме загубили с унищожените духовно и физически личности. Това е един от акцентите ни. Поезията, скулптурите и картините им, които са останали - много от тях са в чужбина. Но останаха много места, за по-нататък.

Мечтаем трети том. Нямам любима къща. Историите ги откриваме първо видимо. Много архитекти прекъсват работата си по време на войните, затварят ателиетата си, някои отиват на фронта. Говорим не само за висок професионализъм, а и за висок морал. Влиянието на Европа е чрез духа и архитектурата. 

В София се радвам на къщата на фамилия Далчеви на бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Тя е с дървена веранда на сецесионов проект. Филигранът е сецесион. Други прекрасни и любими къщи са също покрай Перловската река, те са свързани с легенди и трагични съдби на художници и писатели. Забележителна е и къщата на Радеви на "Солунска". На "Мальовица" 6 - също, очите ми изтичат по дървените ѝ кьошкове.