Всяка година се появяват по 5-6 нови за човека вируси, обикновено от животинското царство. За радост те или не се разпространяват, или не са патогенни за нас. Последният коронавирус е нов, лесно се предава от човек на човек и предизвиква сериозно заболяване. Затова и се получи тази пандемия.
Това обясни пред Радио София проф. Радостина Александрова от Института за експериментална морфология, патология и антропология при БАН.
„Пандемията продължава да учи – и обществото, и специалистите. Разпространението на научните знания е необходимост и голяма отговорност“, подчерта ученият.
Коронавирусът е по-малко изменчив в сравнение с грипния или HIV, но все пак мутира. Това става, докато са в инфектирания организъм и се размножават. Това е причината ние да се стремим да ограничаваме разпространението му, обясни проф. Александрова:
„Ваксините са част от решението, но не цялото. И след имунизация трябва да спазваме останалите препоръчителни мерки. Не знаем как ще продължи еволюцията на вируса, но никак няма да е добре да се появи нов щам, който да преодолява имунния отговор.“
По думите на експерта не можем вечно да се крием от вируса. Има страни, като Дания, в които ваксинационното покритие е голямо и там коронавирусът вече не се смята за непреодолим проблем. Въпреки това, ако се наложи и там ще бъдат върнати маските и другите мерки.
Новата вълна с делта варианта на коронавируса ще засегне най-вече хората, които нямат изградена защита – не са преболедували, не са се ваксинирали или имунитетът им е избледнял. Децата също са засегнати, допълни проф. Александрова. Тя цитира изследване в САЩ, според което процентът на тежките случаи при деца не се е променил от август 2020-а досега. Но при по-голям брой заразени и децата са повече.
Вирусологът от БАН опроверга с научни факти някои митове за ваксините – за предизвикване на стерилитет и рак, и обясни разликата между трета и бустерна доза на ваксината.
Чуйте разговора на Катя Василева с проф. Александрова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност