В Националния политехнически музей – София (НПТМ) се открива изложбата „Песента на дървото”, посветена на Деня на музиката.
Експозицията е подготвена от екипа на Регионалния етнографски музей – Пловдив, и разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.).
За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили, обясняват от НПТМ.
В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика.
Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа. Така в крайдунавските градове към средата на ХІХ в. се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живели и учили в чужбина.
След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни. В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.
Изложбата е посветена на Международния ден на музиката и празника на българските певци и други музиканти - 1 октомври.
Ще може да се разгледа до март 2022 година.
По пътищата продължават да загиват много хора, заради страх. Страхуваме се да посочим отговорния, виновния. Транспортната система функционира в режим на корупция. Това коментира пред БНР-Радио София Богдан Милчев от Института за пътна безопасност (ИПБ): "Ние от Института направихме анализ за 10-годишен период (2013-2023). За това..
На извънредно заседание днес Столичният общински съвет (СОС) трябва да упълномощи кмета на София Васил Терзиев да избере нова банка за обслужване на общинските средства. След прекратяването на договорите от Общинска банка работна група изготви критерии за подбор на нова финансова институция. Тече процедура по договаряне, без предварително..
През страната преминава студен атмосферен фронт. Облачността от запад на изток ще се увеличава. По-съществени валежи ще има в източната половина от страната, където те ще са придружени с гръмотевици. След обяд над северозападните райони облачността ще се разкъсва и намалява до предимно слънчево. Ще духа до умерен северозападен вятър, в Източна..
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...