В Националния политехнически музей – София (НПТМ) се открива изложбата „Песента на дървото”, посветена на Деня на музиката.
Експозицията е подготвена от екипа на Регионалния етнографски музей – Пловдив, и разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.).
За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили, обясняват от НПТМ.
В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика.
Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа. Така в крайдунавските градове към средата на ХІХ в. се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живели и учили в чужбина.
След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни. В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.
Изложбата е посветена на Международния ден на музиката и празника на българските певци и други музиканти - 1 октомври.
Ще може да се разгледа до март 2022 година.
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..
TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..
Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ – представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..
На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..