Талантливите хора никога няма да свършат

В деня на 110-годишнина от рождението на актьора Петър Василев ни гостува Румяна Василева, негова дъщеря:

„Беше скромен човек, нямаше желание да преподава, въпреки, че бе канен във ВИТИЗ. Нямаше самочувствието, защото самият той не бе завършил театрална академия.

Сега всички актьори си спомнят колегиалното, топло отношение на моя баща. Беше в състояние да влезе във вените на всеки кандидат-студент, много идваха при него. Никога не е взел една стотинка от тях.

Много се е борил да влезе в театъра. Започва в самодейния колектив „Железник“ в Стара Загора и като научава за създадената от Боян Дановски  „Народна сцена“ тръгва за София. Но тя е разтурена, записва се при Адриана Будевска и една година се обучава при нея. Роза Попова продължава обучението и забелязва зрънцето талант в него и му казва, че вече не е за самодейна трупа. Свързва го със Стефан Киров, директор на Пловдивския театър, когото търси в Хисаря, тръгвайки пеш от София. Не го открива и така стига до Лъджене, изправя се пред него и му казва, че е момчето, пратено му от Роза Попова.

Баща ми се опитва да каже, че е стигнал дотам с влак през Батак, Стефан Киров разбира лъжата и го представя на трупата. Казва им да наблюдават момчето – „вижте, какво значи любов към театъра“ – това е неповторимата му одисея.

Става първоначално актьор във Варненския театър. Негов приятел, който го е гледал, се застъпва пред Стоян Бъчваров, който му дава роли и той му е школата. „Той е ярка индивидуалност“ – казва Бъчваров за него пред Лилиев.

Може би е от малкото актьори, които не са отказали нито една роля по съвет на учителя си, Стоян Бъчваров. „Като бяхме студенти, седяхме зад кулисите и те гледахме, Бай Петре“ – са казвали за него много актьори.

Всичко, което съм научила в живота, го знам от него. Много държеше да израсна културен човек с отношение към изкуството, искаше да уча езици, да свиря на пиано. Спазваше границата между родителската обич и доброто възпитание.

Покрай него съм се срещала с невероятни хора в детските и юношеските ми години. Имала съм невероятно детство и юношество. Баща ми имаше огромен афинитет към литературата и най-вече към поезията. Цял живот купуваше художествена литература и специализирана, за театър, опера. Не помня един ден без да се е прибирал без нова книга.

Дали ще има други като него ли? Талантливите хора никога няма да свършат!“