Документален роман за живота и дейността на инж. Иван Иванов написа и издаде журналистът и документалист Станислав Колев.
В началото на юли т.г. се навършиха 130 години от рождението на най-успешния столичен кмет, управлявал София от 1934 до 1944 г.
„Около седем месеца прекарах в държавния архив, както и в Столичната библиотека, прегледах течения на пресата, четох спомените и дневниците на политици от онова време, като Васил Матакиев и Богдан Филов, гледах и чудесния документален филм на Адела Пеева“, разказа пред Радио София Станислав Колев.
По думите му книгата е повече документална и по-малко роман. В работата си той се е натъкнал на неточности и изкривени факти, които изследвал добросъвестно, за да предаде истината в над 450 страници на „Кметът на София - инж. Иван Иванов” .
Въпреки поканите от партии, Иван Иванов е бил отдаден на професията си и града, не е търсил реализация в политическото поприще, отбеляза Колев.
„Бил е скромна личност. В обръщение в кметството казал: Запомнете – ние сме служители, нашата роля е да служим на града и на софиянци. Мечтаел е да нареди София до най-красивите и чисти градове на Европа. Днес бихме го нарекли визионер.“
По времето на управлението му като кмет се появяват сгради като Централната банка, Съдебната палата, МВР, днешния Музикален театър, хотелът и зала „България“, Столичната община и други. В този период към София са присъединени селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина.
След 9 септември 1944 г. обаче е хвърлен в затвора. Т.нар. Народен съд го осъжда.
Въпреки това, когато след години му възстановяват правата, той отново работи с ентусиазъм като хидроинженер.
Имало е идея да бъде поставен паметник на инж. Иван Иванов близо до метростанция „Стадион „Васил Левски“ – близо до мястото, където е потекла водата от Рилския водопровод, но и до този момент още не е направен. Не бива да забравяме колко много е сторил той за София, коментира Мариела Рунтева, представител на фондация "Трейс за хората“, издала книгата.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова със Станислав Колев и Мариела Рунтева.
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..
Тя е един от създателите на списание ЛИК, журналист, преводач на поредицата за Хари Потър, на Антъни Бърджес, на Джон Фаулс и още десетки книги. Той е математик и информатик, въвел изкуствения интелект в България през 70-те години на ХХ век. В професионално отношение, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров са като масло и вода...
За трета поредна година фонадация "От нас зависи" кани всички деца на "Голямо великденско боядисване на яйца": Събитието ще се проведе на 19 април от 11:00 до 15:00 ч. в Каньон парк в Младост 3 и е със свободен достъп. Точно както и предишната година екипът на фондация „От нас зависи“ е предвидил и работилници, музика, танци, спортни игри и..
Мобилното ни студио е на Sofia Spring Fest – Пролетният фестивал на София, където се срещаме с организатори и участници в събитието: Мадлен Христозова :е част от организаторския екип: Финалният ни акцент е с редактора Христина Иванова: "Всеки малък жест е важен".
Часове след Международния ден на хайку поезията в студиото на БНР-Радио София гостува съвременният български поет, писател и музикант Петър Чухов . Българското хайку през последните години заема достойно място на. По думите му у нас хайку общността е организирана от 2000 г. Постепенно от ентусиазирана група хора хайку поетите са..
Март е вторият най-топъл в света, с глобална средна температура от 14,06 °C (с 0,65 °C над нормата за периода 1991–2020 г.) За Стария континент средната температура от 6,03 °C през март е с 2,41 °C по-висока от нормалното. Това коментира пред БНР-Радио София експертът Николай Петков . По думите му, в България месецът беше..