Френският фотограф Тома Жорион дойде от Париж за откриването на изложбата си „Следи от империи“ този следобед (18 ч) в Галерия Синтезис.
Жорион е сред водещите имена в урбекс фотографията, обясни пред Радио София Надежда Павлова, един от кураторите на експозицията. (Урбекс e термин произхождащ от urban exploration - изследване на градската среда, обикновено изоставени структури, изградени от човека. Съществува и урбекс туризъм.)
Изложбата е фокусирана върху три от неговите най-значими проекта: „Silencio” (2007-2013), Vestiges d’Empire (2013-2016 ) и „Veduta“ (2009-2020). Те са съпътствани от фотокниги, които също ще бъдат представени.
Тома Жорион е роден в Париж през 1976 г. Завършва право и работи като правен консултант преди да се отдаде изцяло на фотографията. Работи с голямоформатна аналогова камера и естествено осветление. През последните 15 години пътува по целия свят, за да снима изоставени места, руини и недовършени сгради.
Негови фотографии са част от колекциите на фондация EDF, Националната галерия в Мелбърн и Музея Nicéphore Niépce. Тома Жорион е представляван от галерия Esther Woerdehoff, Париж и галерия Podbielski Contemporary, Милано.
Изложбата „Следи от империи“ включва и фотографии от България от последното посещение на Тома Жорион през септември 2021-ва по покана на Френския институт в България и галерия "Синтезис". (Корицата на книгата „Silencio” запечатва зимен изглед от Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, заснет през 2010 г. Тази година отново снима „чинията”.)
Специално за изложбата Добрин Кашавелов създава видео, което представя работата на фотографа.
Експозицията се осъществява с подкрепата на Френското посолство в България, Френския институт у нас и Фотосинтезис. Ще може да бъде разгледана до 4 декември.
„Квартет за края на времето“ на Николай Константинов черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиeн – създадена в плен, но устремена към безвремие. Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет: "Преди 35 години исках да..
Вили Стоянов за премиерата на концерта на Филип Павлов за тромбон: "Филип Павлов е доста креативен, имах удоволствието да свиря негово произведение за туба и тромбон. Изключително провокативен - живеещ в романтичното на музиката, там някъде се откриваме. Неговият Първи концерт бе задължителен за кандидатстване и сега Вторият ще се изпълни от мен,..
Флор Николова за акцентите в следващия сезон на Софийска филхармония: "Започваме на 11.9 със страхотна, любима програма - Чайковски - Първият концерт за пиано и Четвърта симфония. В календара присъстват много звезди, с удоволствие казвам името на Лиа Петрова, това мило момиче буквално порастна в Зала България и стигна до ББС Промс. Ще имаме и..
Бюфетът в Градската градина (5.8.1878) е със сигурност най-старата питиепродавница според архивите. По европейски посреща и забавлява посетителите си - недалеч от пресечката с ул."Аксаков". Бирарията "Дълбок зимник" е друго от любимите места на софиянци, още преди изграждането на "бирарията" си - носили са я от Княжево. Заедно с "България" (до Ариана) се..
"Старо Павлово", брой единствен - разгръщаме страниците му и гледаме черно-белите снимки, запазили за поколенията очарованието на една отминала романтика с пътуването с "малкото" трамвайче до Бояна (всъщност - съвсем нормален трамвай, какъвто се движеше и по други линии). Специалният разказвач Иван Тодоров представя поредното си изследване върху..
Дупнишката Райна Княгиня в един и същи ден става знаменоска на чета, празнува сватбата си и остава вдовица. Анна Малешевска, дъщеря на македонски поборник, близък съратник на Гоце Делчев, член на ВМОРО, се залюбва с племенника на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, войвода на Кукушката чета. Тя ушива знамето по проект на бащата на Христо Смирненски,..
Нестабилна земя : Какво значи да играем свободно, как може да изглежда едно пространство за игра и кой има право да го използва? Силвия Чернева и Любов Жеглова с някои от възможните отговори: "Не се случва често да намериш някой, на когото да не обясняваш дълго идеите си - така се срещнахме с Любов, и двете сме архитекти, дезертирали от професията..