Психологът Камелия Тодорова от Академия за емоционална интелигентност обяснява, че когато сме с маска, ние не изразяваме, а понякога и не осъзнаваме това, което искаме и от което се нуждаем. Често използваме маската в трудна за нас ситуация, като реакциите ни не отговарят на емоционалното ни състояние.
„Най-често в практиката ми маските са: всичко е наред, щастлив съм, не съм тъжен, не ме боли, силен съм, искам да съм сам, не искам да се обвързвам, не искам семейство, не ме е страх, като така не разкриваме съкровените си преживявания, мисли, страхове или желания“. Чуйте още от интервюто с нея:
Всеки има своите слабости. Понякога усещаме, че сме с маска, но не можем да я махнем. Колкото по-голяма е маската, толкова сме по-уязвими, добавя Тодорова.
„Представяме версия от себе си, която ни се иска да бъдем, която ни пази от нещо. А в крайна сметка нашите мечти, слабости и страхове също са част от нашия образ“.
Най-често такъв тип поведение се формира в детството и е свързано с травматично преживяване. Примерът "момчетата не плачат" е много добър. Възпитавани сме, че не можем да бъдем слаби, че не трябва да се ядосваме.
„Формирането на маските е свързано с желанието ни да бъдем приети, хвалени, харесвани, да бъдем обичани и да получаваме внимание. Създали сме ги, когато това не се е случвало, когато сме имали нужда и продължаваме да ги слагаме като възрастни, защото ни е страх, че ще се случи отново с хората, които са значими за нас в момента“.
Какво ни подтиква? Подтиква ни страхът. Страхът от самота, от отхвърляне и от загуба. Не е страхът от близост, а страхът, че близостта е болезнена. Страхът, че това, което сме няма да бъде одобрено. Или че това, което искаме, ще ни бъде отказано обяснява Камелия.
„Когато имаме травматични, или болезнени преживявания, свързани с взаимодействието със значими хора, това се превръща в комплекс, който се събужда в определени моменти и ни кара да се защитим слагайки определена маска“.
Как да свалим маската? Като изследваме какво ни кара да я слагаме както в конкретната ситуация, така и кога се е формирала като защитен механизъм. Това ще ни помогне да разграничаваме настоящите ситуации от миналото и да усещаме сигурност в себе си. Нека да започнем да изследваме себе си с хора и в среда, в която се чувстваме защитени.
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от..
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. Шипка: Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..
На 27 август започва едно от най-чаканите събития в света на киното - фестивалът във Венеция . Това е неговото 82 издание. Създаден през 1932 година, той е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с Кинофестивала в Кан и Берлинския международен кинофестивал. Провежда се в края на август и началото на септември на остров..