„Здравеопазване“ е сферата, за която компаниите са дарявали най-много през 2020 г. В отговор на кризата с Covid-19 и апелите за помощ от страна на институции и болнични заведения, корпоративните дарения бяха предимно на финансови средства и материали (специализирана апаратура, тестове, дезинфектанти, лични предпазни средства). Освен за здравеопазване, компаниите даряваха и за инициативи и проекти в образователната и социална сфери, свързани с необходимостта от трансформиране на подкрепата за най-уязвимите в кризата.
Това се казва в доклад на Българския дарителски форум (БДФ) с проучване и анализ на тенденциите в дарителството у нас.
Общият обем да направените дарения надхвърля 117,2 млн. лева.
Най-голям дарител на финансови средства са компаниите, следвани от фондациите. Индивидуални дарители се нареждат на трето място.
Компаниите са дарили почти половината от предоставената подкрепа (58 011 004 лв., 49%).В сравнение с предходната 2019 г. се забелязва ръст от 30% за даренията от физически лица.
„Изглежда странно, но точни в годината, когато трябваше да преодоляваме много изпитания, хората се показаха като по-щедри. Явно изпитахме потребност да проявим емпатия, да виждаме и откликваме на човешката нужда“, коментира пред Радио София Боряна Кирилова, програмен мениджър от БДФ.
Covid кризата (здравеопазването) е изместила образованието като предпочитана сфера за частните дарители през последните години. Началната вълна от материали за болници и подкрепа за медиците след това е преминала към дарения за преодоляване на социалните последствия.
Водеща мотивация за даряване не е някакво данъчно облекчение, колкото кауза, решаването на проблем. Нараснали са ролята и доверието у гражданските организации.
Бизнесът реагира адекватно. Дори големи компании, изненадващо бързо са сменили приоритетите си при появата на коронавирусната пандемия.
„Все повече компании са убедени, че всяко едно предизвикателство в обществен план ги засяга пряко. Оттук идва желанието от тяхна страна да влагат усилия и средства за преодоляване на възникналите трудности и препятствия. И у нас фирмите осъзнаха и отчитат успехите си не само с печалбите си, но и с приноса си към обществото“, коментира Габриела Маринова от Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ).
По думите ѝ корпоративната социална отговорност (КСО) се разви доста и е фактор както между конкуриращите се фирми, така и в очите на самите служители. И КСО се забелязва както от обществото като цяло, така и от младите хора, потенциални кадри в съответната сфера.
Чуйте разговора на Катя Василева с Боряна Кирилова и Габриела Маринова.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..