Възродителният процес - труден прочит на близкото минало

"Аз съм по професия учител и в училище поставяха въпроса ако не си сменя името, не мога да бъда преподавател", сподели очевидецът, пожелал името му да не се споменава. Един от най-трудните му моменти е бил, когато е трябвало да промени името на починалия си преди 30 години баща.

По въпроса за религията, той каза, че:

 "Безверникът е абсолютно ненужен на това общество. Всички сме хора на този свят и носим чувства свети. Ние сме българи и ще бъдем българи, но изпълняваме мюсюлманска религия. Какво лошо има в това?".

Неговата племенница, която е родена след 1989 година пък разказа, че когато са ставали тези събития, чичо й е бил дете и за него тази свобода, която имаме в момента, е безценна. По думите й, въпреки че пререканията от онези времена не са променили хората в обществото тук, все-пак още се среща негативно отношение към мюсюлманите.

На среща 18.01.1985 г. на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети е отчетено, че дотогава са сменени имената на 310 000 български турци, и тогава за първи път се говори за „възродителен процес“.

По темата как в момента се преподават в училище събитията от Възродителния процес се включи Мартин Вачев, учител по история. По думите му всяка смяна на властта води до промяна на отношението към тези хора.

"Нещата от които комунистите са се разграничавали през 1944 г. в следващите десетилетия те ги правят целенасочено. Едно от тях е смяната на имената", каза Вачев и добави, че това е едно от най-големите престъпления на социалистическия режим.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.