Графити-артистът Венцислав Йосифов от 140 ideas в разговор с Елена Пъневска за изкуството като компонент за предаване на социална тематика:
"За нас е важно, когато имаме възможности за големи мащаби, да караме хората да се замислят, а не само да видят една красива рисунка. Започнах от ученическите години, преди двайсетина година. Тогава слушах хип-хоп, част от тази култура са и графитите, видях в едно немско списание такива, които исках да прерисувам. И после създадох своите.
На повечето хора таговете не се харесват, не го и разбират. Но това в ония времена не е било важно за мен. Буквално преди седмица видях един от първите си графити в "Люлин" - "Спрей уърлд", запазил се е 20 години и е нещо велико.
Идеята ни като малки бе да купуваме колкото може повече цветове. Oпитвахме да изобразяваме лица и хора. Увлечението да рисуваме е задължително, важно е да визуализираш всичко на хартия, преди да отидеш на стената. Не е готино да има скици на хора, които се учат на стените, това е част от града ни. Такива хора бих посъветвал да помислят над концепциите, да почнат да рисуват с повече време, за да реализират идеята си в най-добра светлина, за да убедят другите и да разширят портфолиото си, ако искат да се занимават професионално с това. Целта е изкуство, а не вандализъм на стена.
Обединихме се в 2008, дотогава рисувахме поотделно, но имахме идентично виждане за стени. Стараем се идеята да е водеща в творбите ни. С 4 мозъка стават по-креативни нещата. Самата рисунка трябва да е добре вписана в околната среда, тя е ситуирана в определен контекст. Проектът за опазване на царския орел ми върху 32-ро у-ще е от тези, които са ми най- на сърце. Концепцията бе главата на орела да са части от хабитата му. Той ни даде идеята да направим 5 училищни фасади в 5 града. Добавената стойност бе да се покажат на децата казуси, да има дискусия."
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..