87-ата годишнина на БНР е красноречива - за размисъл, за поглед към онова, с което започнахме и това, което сме длъжни да правим днес.
Това каза пред Радио София легендарната журналистка Божана Димитрова, една от емблемите на БНР и до днес.
В ефира тя се върна към 70-те години на ХХ век, когато в студиото журналисти сядат пред микрофона вместо говорителите – със свое мнение и позиция, с новините и проблемите на деня – първите стъпки на общественото, авторско, журналистическо радио. Припомни имената на именити свои колеги, с които заедно с променената музикална програма БНР е спечелило и младата аудитория.
Не забрави да спомене и преките ефирни телефони, смелостта на първите подвижни радиостанции, с които предаването „Разговор с вас“ е тръгнало към градските улици и пряк диалог с хората.
„През дългите радиогодини общувахме с много хора, с които и днес се познаваме и поддържаме – бих казала радиоприятелство. Началото, за което говорим, тогава възпламени целия екип – и водещи, и репортери, и музикални редактори. Микрофонът не е атрибут за солисти. Радиото е колективно дело“, отбеляза Божана Димитрова.
По думите ѝ, ако има какво да кажеш, ако си убеден, трябва да използваш големите предимства на радиоезика. Може да се каже всичко и по различен начин - с усмивка, с многозначителна пауза. Хората разбират и изреченото, и недоизреченото. Думата „Цензура“ е удобна за извинение на човека под страх. Електронните медии влияят върху общественото мислене. Медийната манипулация може и трябва да работи за добро и с добро.
„Ние в радиото сме в една лодка с тези, които ни слушат. Радиото е медия за мислещите, за хора с въображение.
Радвам се на енергията, с която Радио София стана гласът на София. И понеже казваме, че нашата столица има сто лица – ето вдъхновението ви е осигурено и неизчерпаемо“, каза още Божана Димитрова.
С нея разговаря Гергана Пейкова.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..