От 2011 по призив на ЮНЕСКО, светът отбелязва Световния ден на радиото - както на хората, които го правим, така и на слушателите, а вече и читателите ни. Неслучайно тази година темата е "Радио и доверието" - достатъчно е да проследим тенденциите в България, където БНР се радва на най-голямо доверие в аудиторията (72%). Особено важно е това във времена на криза, като сегашните.
Доверие и достъпност, медийна грамотност - това са ключовете към създаването на лоялни слушатели. Устойчивост и конкурентоспособност - тези към успеха на самите радиостанции.
Слушат ли столичани радио?
"Програмите са много по-пълни/ако трябва да съм честна, по-редовен зрител съм, но радиото ми предоставя по-гъвкаво информация/лично предпочитам да ме развлича и информира по време на пътуване/подкастите на БНР по икономически теми/сега радиото е чудесен другар по време на пътуване" - това са обобщени отговорите на слушатели от София.
Петко Георгиев, един от създателите на "12+3" е първият ни събеседник:
"Основното предизвикателство е качествената журналистика да успее да намери своя път до хората. Ефирното радио е със свита аудитория, слуша се предимно в колата. Затова трябва чрез дигитални канали да стигне до младата аудитория. Лично аз слушам радио докато пътувам, предпочитам програма "Христо Ботев" и подкасти. Новините сега са навсякъде, няма нужда да се чака кръгъл час. Медиите трябва да отиват в дълбочина, да интерпретират теми, които не са част от основния поток. Моделът за финансиране на обществените медии в България открай време е лош. Занижената субсидия върши работа, но е недостатъчна за технологично развитие. Увеличаване на обществено финансиране е път в правилната посока. Това е моделът в много страни по света, тук липсва политическа воля.
Бъдещето виждам в интегриране на платформите, технологично развитие, което да позволява качественото съдържание да стигне до аудиториите на платформите. Дигиталната аудитория може да надмине ефирната, публиката мигрира там."
А ето и мнението на друга радиолегенда от близкото минало - Виза Недялкова:
"Битката за аудитория е много голяма и слава Богу БНР си е първата медия на България. Много хора не знаят, че почти всичко навремето бе на запис, с школувани гласове на говорители, които нямаха нищо общо с обикновения човек. Много важно за нас бе живия микрофон. Всички се учехме от Божана Димитрова. Имахме слушатели, като Асен Поповски, който искаше да знае програмата за всеки ден и се подготвяше, за да се изкаже компетентно, той помагаше на предаванията. Радиото е медия на истината. Лъжата не може да хване дикиш, не става дума за изказа, а за искреността. В телевизията документалното не върви, винаги трябва да има пудра и приповдигнат тон.
Всеки ден е ден на радиото. Последните години се обсъжда ще умре ли радиото. Никога човек няма да престане да се нуждае от един допълнителен глас. Затворени сме в черепните си кутии, в днешно време гласът е много ценен. Днес медиите не говорят, показват само картинки. Усещате, че ви слушат, не сте затворени в студиото. Медийният човек е достатъчно разумен. Обичам гласовете на хората, за мен това е доверието, не искам да знам нещо. Минало ми е времето, има нови, много добре работещи хора, хубаво е човек да си отиде навреме, но ще ми липсва да го слушам.
Липсва ми интервю, не само разговор по телефона. Липсва ми репортаж, очерк, документална дълга тема. Трябва отново да се учим на бавно четене и слушане, на голям разказ."
Доц. Вяра Ангелова от ФЖМК ни говори за радиото по света:
"На практика е трудно да се каже коя е рождената дата на радиото. Много държави се борят за първенството. Смята се, че това е в Питсбърг в 1920 г., но в Аржентина твърдят, че 4 седмици по-рано са имали вече радио. Дълго време държавите от бившия социалистически блок честваха 7 май покрай Попов (1895), но по това време Маркони изобретява радиотелеграфа. Духът на времето създава нова, много естествена медия.
Датата днес е леко изкуствено създадена. Радиото е повече от журналистика. Радиото е музика. Днес можем да кажем, че БНР е значително по-свободно от частните медии. Предизвикателствата са технологични - как да стигнем до младата аудитория, оято живее само в дигиталния свят. Другите са свързани с комерсиалното начало, което изяжда голяма част от живота ни - индиректното влияние на големите корпорации, което не трябва да подценяваме, както и натиска на политиците. Те никога няма да изоставят своята претенция да влияят на умовете на хората.
Радиото има най-голям шанс да оцелее. Радиото е доста по-евтино от телевизията и вестниците, в съвременния свят радиото изглежда по различен начин."
На извънредно заседание днес Столичният общински съвет (СОС) трябва да упълномощи кмета на София Васил Терзиев да избере нова банка за обслужване на общинските средства. След прекратяването на договорите от Общинска банка работна група изготви критерии за подбор на нова финансова институция. Тече процедура по договаряне, без предварително..
През страната преминава студен атмосферен фронт. Облачността от запад на изток ще се увеличава. По-съществени валежи ще има в източната половина от страната, където те ще са придружени с гръмотевици. След обяд над северозападните райони облачността ще се разкъсва и намалява до предимно слънчево. Ще духа до умерен северозападен вятър, в Източна..
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..