Тя каза, че в момента сме свидетели на поредица от събития и, че новият доклад на междуправителствения панел по климатичните промени е публикуван в края на февруари 2022 г. и за съжаление неговите изводи не са обнадеждаващи.
"Значително забавяне забелязваме на България в планирането на мерки и проекти, които са особено необходими за да реализираме и енергийния и икономическия преход към нисковъглеродна икономика", заяви д-р Мария Трифонова.
По думите й, се забелязва нарастващо негативно публично говорене срещу зелените политики, въпреки тяхната важност на фона на сегашните предизвикателства. Тя каза още, че най-належащите мерки, към които България трябва да пристъпи са на първо място Националния план за възстановяване на устойчивост, като неговия вариант трябва да бъде приет от ЕК, с който значително закъсняваме.
По думите й, остава под въпрос доколко ще бъдат оползотворени средствата и доколко ще бъдат реализирани проектите. Тя добави, че такова забавяне има и по отношение на териториалните планове.
По отношение на механизмите и усвояването на мерките за опазване на околната среда, и мерките за адаптация към климата, които са били реализирани в периода 2014-2020 г., процента на усвоени средства спрямо планираните и одобрените е едва около 50%, сподели д-р Трифонова.
Тя каза, че за следващия програмен период до 2027 г. трябва да има планиране, проектна готовност и ясни приоритети, както и съгласие за реализация на обществото за тези проекти, и добави:
"От друга страна всъщност е и въпросът как ще успеем да реализираме тези проекти, за да можем да усвоим средствата, тези големи суми, за които чуваме от медиите, възможно най-оптимално".
Д-р Трифонова каза още, че включването на сектор "транспорт" и сектор "сгради"ще има ефект върху гражданите. На въпроса за геополитическата обстановка и войната в Украйна, както и връзката с климатичните предизвикателства, пред които България се изправя тя сподели:
"Тази война всъщност, за пореден път ни показа, че ние трябва да се насочим и да използваме всичкия си потенциал за добив на местни енергийни източници".
По думите й, най-вероятно следващата криза, която човечеството ще преживее ще бъде климатична.
Още подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно