Нашите открития са под микроскоп

Приносът на археолозите и консерваторите - разговор с  гл. ас. д-р Петя Пенкова, реставратор в НАИМ-БАН:

"17 години съм част от реставраторския екип. Любов от пръв поглед и дълъг път след това - не се учеше археологическа реставрация. Тя е по-специализирана, но вече има събуждане на интереса към археологията. Изискват се познания в много различни посоки. Необходим е респект към миналото и любов и интерес към хората, които са живели. 

Специализацията ни е на база на материала - метал, силикатни материали - керамика, мозайки, по-рядко - стъкло и органични материали. Златото най-малко има нужда от наша намеса. Среброто е много тежко за реставрация, желязо, мед и сплави, заради корозионните процеси - също.

Първата ми специализация бе във Франция, после в Майнц - Германия, предстои ми такава в музея "Гети" в Лос Анжелис. Наколенникът от Враца ми е най-голямото предизвикателство, имаше краен срок преди изложбата в Лувъра. При нас непрекъснато навлизат нови материали и методи. Ще работим с лазери по нагръдника от Голяма Косматка.

В етичния ни кодекс е казано, че нямаме право да влагаме собственото си въображение в това, което правим. Първоначално правим експертиза на състоянието, техниките, понякога правим консултации с физици, химици, рентгенолози. Ние сме от държавите с много богато културно наследство. Не знам, дали е овладяно иманярството. По трасето на една магистрала много често се намират археологически предмети, но не се откриват съкровища, те всичките са случайно открити, далеч от археологически разкопки.

Нашите открития са под микроскоп, като видиш някакъв детайл. Винаги леко подценяваме тогавашните технологии, но те са били много напреднали."

Археологическият музей в София представя изложба "Време, материя и дух: или как реставрацията вдъхва живот на предметите" - подробностите в интервюто на Христина Иванова с ръководителя на лабораторията за анализи, консервация и реставрация Ренета Караманова: