Светът пропусна предупредителните червени лампички, които можеха да ни накарат да вземем мерки и да не се стигне до войната в Украйна. Още през 2008 г. Путин заяви, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа грешка. Влизането на руските военни части в Грузия беше началото на голяма инвазия, с която Путин иска да постави бившите съветски републики под влиянието на Москва. Крим през 2014 г. го потвърди.
Това коментира пред Радио София проф. Михаил Станчев.
Той е завеждащ катедра по нова и най-нова история в Историческия факултет на Харковския национален университет „Василий Каразин“. Прeди броени дни избяга от войната в Украйна и потърси убежище в своята прародина - България.
Пред студенти и преподаватели от департамент „Политически науки“ на Нов български университет (НБУ) той разказа от първо лице за военните действия в Харков и Украйна, за пътя си до България с една раница на гърба.
Според проф. Станчев, ако Путин беше успял със светкавично завземане на Киев, след това е щял „да се закрепи по бреговете на Днепър, включвайки и Николаевска и Одеска област с цел присъединяването и на Приднестровието. И нямаше да спрат, под въпрос щеше да бъде Молдова.
Путин ще продължава, докато не го спрат.“
Сред факторите, които объркват плановете на Русия, е недостигът на ресурси. Воденето на преговори дава тактическа възможност за време, в което да се прегрупират или предислоцират военни части.
Втори фактор – Путин има техника, но войниците не искат да воюват, някои се предават.
„Бях скептичен по отношение на санкциите, но финансовата система на Русия се срути.
Членството в ЕС осигурява сигурност – икономическа и политическа. И да иска, Украйна не може да влезе в НАТО толкова лесно и бързо. Колкото до възобновяване на ядрената програма на Украйна – това няма да позволи нито САЩ, нито НАТО, нито Русия, отбеляза още проф. Станчев.
Той подчерта, че в ХХI век такова поведение е недопустимо и Русия трябва да се почувства строго изолирана, да разбере, че никой не иска да има работа с нея.
„Може би Украйна ще бъде началото на новата история на ХХI век, която ще преобърне целия свят във връзка с руската агресия“, подчерта проф. Станчев.
Също така той разказа, че от 28 март всички висши училища в Украйна, които могат, са възобновили учебния процес онлайн. В момента неговите студенти се включват от различни страни – най-много са в Полша, но има и в Чехи, Германия, Унгария, Турция. Негови аспиранти са дошли в България – да продължат изследователската си дейност.
Чуйте целия разговор.
Проф. Михаил Станчев в роден в Казахстан през 1953 г. в семейство на бесарабски българи, интернирани по сталинско време. Завършва Историческия факултет на Харковския държавен университет. През 1982 г. защитава малък докторат, специализира в Софийския университет (1988/1989 г.) От 1991 г. е завеждащ международен отдел на кметството в Харков. Временно управляващ и съветник в Посолството на Украйна в България (1998-2001). Началник отдел за Югоизточна Европа в МВнР на Украйна (2001–2002) и началник Дирекция "Международна дейност и европейска интеграция" в Харковската областна администрация. От 2012 г. завежда катедра по нова и най-нова история в историческия факултет на Харковския национален университет "В.Н. Каразин". Има 15 монографии и над 200 научни труда по българистика. Проф. Михаил Станчев е основател и почетен председател на българското дружество „Марин Дринов“ в Харковския университет и основател и научен ръководител на Център за българистични и балканистични изследвания.
Издателството на НБУ планира да публикува за първи път на българския пазар книгата на проф. Михаил Станчев и руския историк Юрий Фелщински – „Третата световна война: Битката за Украйна“.
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от..
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. Шипка: Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..
На 27 август започва едно от най-чаканите събития в света на киното - фестивалът във Венеция . Това е неговото 82 издание. Създаден през 1932 година, той е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с Кинофестивала в Кан и Берлинския международен кинофестивал. Провежда се в края на август и началото на септември на остров..
Разкъсана облачност