Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможно ли е заплатите да догонят инфлацията

Снимката е илюстративна
Снимка: Архив

От 1 април 2022 г. се увеличи минималната работна заплата. Каква е покупателната способност на българина и колко трябва да се индексират заплатите за да наваксат рекордната двуцифрена инфлация. По темата пред Радио София говори Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа“.

„Ние от миналата година още повтаряме, че това увеличение, което е предвидено е крайно недостатъчно. То беше недостатъчно преди последния ръст, който е маркиран и е установен от НСИ“, сподели Григорова. Тя добави, че това, за което настояват сега, е ново увеличение на минималното месечно възнаграждение със заявената вече актуализация на бюджета в средата на годината.

„Няма наложени общоприети критерии, на които да отговаря минималната работна заплата. Според нас между 840 и 1000 лв. трябва да бъде минималната работна заплата за да може да покрива 50% от средната работна заплата в страната и или да се съизмерва с покупателната способност на средноевропейската минимална работна заплата“, каза Григорова.

По думите й, по последни данни, под прага на бедността живеят почти милион и 700 души, както и, че около 30% от българите не могат адекватно да отопляват домовете си.

Тя коментира, че договореното увеличение на лекарските и учителски заплати може и да не е достатъчно, но ако то бъде изпълнено е една чудесна стъпка към нормализиране на заплащането в страната.

Григорова каза, че в „Мини Марица-изток“ е постигнато увеличение на фонд „Работна заплата“, което е от изключителна важност с оглед на настоящата ситуация, защото мините дългогодишно изостават от инвестиционната си програма и допълни:

„Миньорите получиха последното си увеличение през 2020 г. и то получено през заем от правителството. Тоест, това е неустойчиво управленско поведение, което води до фалит на основни енергийни мощности в страната“.

„За съжаление най-уязвимите хора най-трудно стигат до обединение помежду си, така че да имат преговорна сила за да могат да поставят своите искания на масата и да отстояват те да се случат“, заяви Григорова.

По темата се включи и д-р Щерю Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара. По думите му, трудно е да се коментира въпроса за най-засегнатите от увеличението на минималната работна заплата, но чисто статистически на първо място това са бизнесите, при които средният осигурителен доход се доближава до минималната работна заплата.

Той уточни, че това са тези, при които факторите, които използват са най-вече човешки фактор и по-скоро нискоквалифициран труд, като строителство, земеделие и различни подсектори, които са свързани с тях. На второ място, по думите на Ножаров са бизнесите, които са енергоемки и суровинноемки, като например производството на стъкло, производството на цимент, химическата индустрия, металургия, а също и секторите, които традиционно имат висока фирмена задлъжнялост.

На въпрос дали е реалистично минималната работна заплата да бъде увеличена отново тази година, той каза:

„Ефектът на силно намаляване на икономическия растеж, тоест на производителността на труда компенсира ефекта на увеличаване на инфлацията. И този модел, който отчита инфлацията на Международната организация на труда не дава основание за увеличаване на минималната работна заплата“.

Ножаров каза още, че минималната работна заплата освен социални функции има функции да поддържа нивото на заетостта и допълни:

„Тоест, тя трябва да е такава, че да не води до съкращения. А както казах, в определени браншове тя се доближава до средноосигурителния доход, което означава, че ако го надхвърли в следващата актуализация, това ще доведе до съкращения“.

Според Ножаров, работата на БНБ не е само да прогнозира инфлацията, а работата й е да провежда парична имунитарна политика, с която да я ограничава и да търси и да таргетира ценова стабилност. Например чрез увеличение на лихвения процент, промяна на задължителните банкови резерви и т.н.“.

„Аз считам, че висококвалифицираният персонал тепърва ще получава сериозно увеличение на заплатите, а нискоквалифицирания персонал ще трябва да се преквалифицира“, коментира Ножаров.

Според Моника Будинова, мениджър „Човешки ресурси и подбор“ във виртуална трудова борса, като цяло се наблюдава тенденция на увеличение на възнагражденията.

„В края на миналата година се вижда тенденцията и при различните сектори и тя показва, че втората половина на 2021 г. най-значително увеличение във възнагражденията е имало в сектора „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ около 10%, следван от сектора „Информационни и комуникационни технологии“ – около 8%“, каза Будинова.

Тя допълни, че при първите два сектора това може да се обясни с отпадане на различните ограничения свързани с пандемията. Освен това каза, че от първото тримесечие на 2022 г. най-високи са възнагражденията в сектор „Информация и комуникация“, където по данни средната нетна месечна заплата е 3045 лв.

„Следва сектора „Финансови и застрахователни дейности“ със средна месечна нетна заплата 2267 лв.“, каза Будинова и допълни, че в момента се забелязва тенденция на общо увеличаване на броя на публикуваните обяви за работа.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Невена Николова и Данаил Конов

Невена Николова и Данаил Конов пред и зад микрофон

Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..

публикувано на 16.02.25 в 12:00

Кукленият театър бе най-подходящ за мен

Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.

публикувано на 16.02.25 в 11:20
Мирослав Цеков

Нерешените проблеми в младежката политика се превръщат в проблеми на цялото общество

Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..

публикувано на 16.02.25 в 10:38

За пети път "Станция Иновация" в АУБ

Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..

публикувано на 16.02.25 в 10:03
Темз Арабаджиева и Антон Биров

Кажи ми какво четеш за да ти кажа кой си

В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората?  Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..

публикувано на 15.02.25 в 20:00
Борис Илиев

Учениците с удоволствие четат Оруел

Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас?  Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..

публикувано на 15.02.25 в 19:35

Историята оживява - Боян Трайков, предаване първо и второ

Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..

публикувано на 15.02.25 в 16:00