“Очаква ни страхотна среща с музиката на Моцарт. Голяма меса в до минор и то във вариант, в който се опитваме да го представим по начин, по който реално може би е бил най-близко до Моцарт, или поне до това, което той е искал да направи. Никой не може да претендира какво един композитор иска да направи с музиката си, как да бъде изпълнена. Аз най-малко”, коментира Добройков.
Той допълни, че представянето на музиката на цялата меса ще бъде исторически информирано, а лично той за първи път се среща с произведението.
“Просто минавайки през всичко ми отне около седмица, само за да разбера кой инструмент кога трябва да свири. Органът кога се включва, кога не се включва… Това пак по мое усмотрение съм го решил спрямо оркестрацията, спрямо гласоводенето, спрямо всичко”, каза Добройков.
По думите на диригента, много често в България се изпълнява много по-тежка музика, която е различна по стилистика от Моцарт и поясни:
“Присъства Моцарт, присъства Бетовен, Бах и т.н., но тежината на свиренето или на изпяването, която е натрупана с годините изпълнение на главно такава музика е трудно да бъде отсята, да бъде намалена. И аз се улавях толкова пъти последните две седмици, казвайки на оркестъра: “По-кратко, по-леко, по-малко, по-тихо, не фразирайте толкова, не избивайте звука по такъв начин, че да дразни от общия формат на музиката”. Това е едно от главните неща, които помогнаха за достигането на някакво много добро ниво според мен”.
Той допълни:
“Успяхме за няколко дни да влезнем в тази сфера на звука, в която всичко е много по-различно от това, което сме свикнали до момента с традиционната навсякъде романтична музика”.
Добройков сподели, че от 2013 г. работи с Държавна Опера – Пловдив, където е един от диригентите, а едно от интересните неща, които предстоят там е балетът “Ана Каренина”, където се следват груби сюжетни линии от произведението на фона на музиките на повечето от симфониите на Чайковски.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..