"Всъщност река с такава име... няма на автентичните карти на Тайланд и Бирма. То е измислено от американците. На местните карти я наричат Хве Яй (голям поток), която води началото си от планината Тенасерим и се влива в Маеклон.
Водач ни е живеещият вече 26 години в страната израелец Мацко Арел, който въпреки че е женен за тайландка и имат три деца, по закон, не може да получи местно гражданство.
От Банкок се отправяме на джип към границата между Бирма и Тайланд. В началото пресичаме обработена земя. Минаваме край оризища, кокосови и бананови плантации, малки селища с едноетажни жилища. Много от тях са покрити със нанизани на пръчки бананови листа. Дори там, където отглеждат скъпото тиково дърво, цялата продукция - мебели, корпуси на яхти, дори предмети от листата и къси клони, са за продан. Тиковите фабрики са кралски. Там всеки местен младеж може да учи безплатно резбарство, срещу задължението да работи 20 години по специалността. Хората, с които се срещаме, са крайно бедни, въпреки, че всичко е евтино.
Пътят ни е през джунглата, по реката. Първият ни „хотел“ са колиби на брега на реката. До тях има и топъл извор и гейзер с гореща вода, където поставяме сурови яйца в кошничка от листа. След 5 минути те са сваряват във водата от гейзера. Удоволствие е да се топнеш в реката, а след това в топлия басейни край извора. За европеец е трудно да свикне с влажното и топло време. Попадаме на тайландската Нова година или празникът на водата. Към реката върви шествие с фенери и статуя на Буда , която периодически обливат с вода, с накъсани в нея листенца от рози и други дъхави цветя.
Продължаваме на бамбукови салове. Купуваме чувалче с храна за слонове, които се разхождат край бреговете. От скоро има закон за „пенсиониране на слоновете“. Те са изпълнявали всякаква селскостопанска или дърводобивна работа, а сега се разхождат край брега и са атракция за нас, които от саловете им подаваме банани, парчета цвекло, захарна тръстика и др. вкусотии от чувалчето. Те с достойнство поемат подаръка с хобота си и го поднасят към устата си. Не слоновете, а маймуните са агресивни. Опитват да отмъкнат каквото успеят от чувалчето ни.
Към каскадата водопади води коларски път. Долу е част от резерват и национален парк. Нагоре пътеката се стеснява, а в скалите са изсечени стъпала. Лиани служат като парапети. Водопадът „Белият слон“ е най-високият от водопадите и е с ледена вода. Стигам върха, но скалата не прилича на слон, а само струята на главния водопад е като хобот, а водата страничните - малки бивни. От там има изглед към джунглата и реката. Изминали сме поне стотина километра по нея. Зад нас е плаващият хотел върху салове, който прилича на дракон".
Още подробности можете да чуете в звуковия файл
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно